27.9.17

През 1534 година Игнатий Лойола и шестима от най-близките му приятели се събират и основават общност от рицари на духа. Дават обет да посетят Светите земи, да са бедни и милосърдни божии служители. Клетвата им завършва с думите: „Omnia ad maiorem Dei gloriam“ — „Всичко за по-голяма прослава на Бога“. Смята се, че така се ражда ордена на Йезуитите, или – както самите основатели се наричали - „дружината на Исус“. Това е първият орден, който е наречен не по името на основателя, а с името на Исус.

По това време Рим не узаконява с голяма охота католически ордени. Мнозина от тях вече са дискредитирали името си и са подкопали авторитета на църквата. За ордена на Исус обаче е направено изключение. На 27 септември 1540 година орденът официално е узаконен с була на  папа Павел III.
И заслугата е на вярата в делото, която демонстрира Игнатий Лойола. За да не може към ордена да се присъединяват користни люде, папата ограничава бройката на „щатните“ йезуити до 60. Правилото все пак е свалено преди още дон Иниго да напусне грешната земя. През 1556, годината, в която Лойола напуска този свят, вече над 1000 йезуити разнасят христовата вяра по всички краища на света, а през 1626 година орденът има в редовете си 16 000 братя.

Организацията на ордена е измислена от самия Игнатий и остава непроменена и до днес. Орденът представлява нещо средно между армия и тайно общество. Начело стои генерал (в по-късни времена генералите на ордена тайно са нарични "тъмният папа"), който се подчинява само на папата. Той се избира от Върховния съвет на ордена и упражнява властта си пожизнено. От генерала зависи приемането и изгонването на членове, той свиква Върховния съвет, председателства го и се ползва с два гласа при провеждането на гласувания. Висшата степен в ордена са професите. Те се различават по степени. Изповедниците на трите обета не знаят всички цели на ордена и само се подчиняват на заповедите, както се полага на редови войници. Изповедниците на четирите обета (четвъртият е обет за безпрекословно подчинение на папата), за разлика от останалите, са наясно с всички цели и задачи на ордена.

Не е лесно да станеш член на ордена. Желаещите живеят 20 дни в домове на изпитанията, където са подложени на наблюдение и разпити от изпитващите ги. Само онези от тях, които са физически здрави и покажат интелектуални способности, биват допускани до изпитанията. Получават степен новиция и продължение на две години преминават през суровата школа за дисциплина на ордена. След това дават обет за послушание и получават степен схоластик. Присвояването на тази степен вече не им позволява да напускат ордена, без решение на началниците.
Следват пет години изучаване на богословие. След това схоластикът полага три монашески обета и става коадютор – било то от светски или монашески тип. Духовните коадютори се занимават с проповедническа и мисионерска дейност. Доказвайки предаността си на ордена могат да получат степен профес – висшата в йерархията на йезуитите.

Как обаче се стига до това, че орденът, който е основан с най-чисти и благородни цели, от хора отдадени на вярата, се е сдобил с лоша слава? Защо „йезуит“ се възприема като синоним на хитър, коварен лъжец, клетвопрестъпник, облечен в черна сутана?

Работата е в това, че хората, поставили си за цел да покорят целия свят в името на Христос, се престарават (меко казано). В един момент решават, че за постигането на тази възвишена цел може да се използват всякакви средства. Още по времето на Игнатий Лойола едно от напътствията в ордена е формулирано така: "Трябва да наричате бялото черно, ако така е решила Църквата." А малко по-късно богословите на ордена разработват цели теории за това, че целта оправдава средствата и заради благите намерения може и да се лъже, да се убива, и дори да се престъпват клетвите.

Йезуитите се опитват с истини и лъжи да върнат Европа под властта на църквата. Кроят заговори, извършват преврати, свалят неудобните от власт, извършват какви ли не престъпления, за да постигнат влиянието, от което се нуждаят. И въпреки всичко успяват да останат в сянка. Йезуитите никога не са имали епископи. А и не им е било необходимо – членовете на ордена са разполагали с много по-голямо влияние от властта на кой да е епископ.

Йезуитите просто в един момент забравят в какво се е клел основателят им и започват да се грижат повече за благото на ордена, отколкото да зачитат верността си пред Църквата. Никога обаче подобно държане не остава ненаказано. С течение на времето безчестието, лъжата и хитростта на йезуитите довеждат до дискредитиране на ордена, а членовете му са изгонени от всички страни. Хората започват да виждат и помнят само тъмните им дела.

На 13 март 2013 година за пръв път член на ордена на йезуитите застава начело на римокатолическата църква. Архиепископът на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио е избран за папа под името Франциск.

0 коментара:

Публикуване на коментар