29.9.16


Гней Помпей Велики (Gnaeus Pompey Magnus) се ражда на 29 септември 106 г. пр.н.е. Баща му Гней Помпей Страбон е известен сенатор, генерал и политик.

През цялата си кариера Помпей Велики се прославя с изключителните си качества на военачалник, но демонстрира и не по-малкия си талант в политическите игри. Безкрайно амбициозен, желаещ на всяка цена да прослави себе си и рода си, Великия предвожда легионите си в Африка и Испания още преди да е навършил нужните за това години. Нарушава традициите, господстващи в римската република по онова време, тласкан единствено от жаждата за слава и признание.

Военната му кариера е блестяща. Едва на 22 години Помпей Велики се осмелява да събере ветераните от легионите, командвани преди това от баща му, и да се присъедини към Сула, който се е запътил с войска към Рим. Диктаторът го изпраща първо в Сицилия, а след като младия Помпей успява да се справи с противниците само за 40 дни, го прехвърля в Африка. И там военният гений на Великия бързо решава проблемите на Рим. Следва прехвърлянето му в Испания, където Рим трябва да реши проблемите си с избягалият приближен на Гай Марий военачалник Серторий. В тези битки Гней Помпей за пръв път опитва горчилката от загуба на бойното поле – урок, който го превръща от талантлив и буен в пресметлив и търпелив предводител.

През 60 г. пр.н.е. заедно с другите двама големи по това време в Рим – Марк Крас и Гай Юлий Цезар, формират първия триумвират и съвместно управляват през следващите 7 години. Успехите на Цезар в Галските войни събуждат завистта у Помпей. През 53 г. пр.н.е. триумвиратът се разпада. Цезар е далеч от Рим, в Галия. Помпей от друга страна е толериран от Сената, който му разрешава да управлява провинциите в Испания, като едновременно с това разполага и с проконсулски империум – т.е. има правото да командва войски, независимо, че се намира на територията на Рим.
Противоречията между Помпей и Цезар, битката за това, кой да бъде Пръв сред римляните, довеждат до това, Цезар да премине граничната река Рубикон, без да е разформировал легионите си. Започва поредната гражданска война, в която Цезар и Помпей са от двете страни на враждуващите лагери.

Цезар печели в началото на конфликта, принуждавайки Помпей с легионите си да се оттегли в Гърция. Двете враждуващи армии се срещат през 48 г. пр.н.е. в битка край гръцкия полис Фарсала. Сражението се оказва решаващо. Превъзхождащата по численост войска на Помпей е разбита от по-малобройните легиони на Цезар. Кликата около Великия се разпада, а самият той със семейството си се отправя към Египет, в опит да намери подкрепа от управляващият невръстен цар Птолемей XIII.

Надеждата му обаче се оказва напразна. Изплашени пред набиращият мощ Цезар, съветниците на Птолемей решават и нареждат Помпей да бъде убит. На 28 септември 48 г. пр.н.е., само ден преди да навърши 59 години, Великият слиза на египетския бряг. Подмамен е с обещание за аудиенция при Птолемей XIII. Още със стъпването му на брега край Пелузиум обаче, е нападнат от наемни убийци. Обезглавен е, като главата му е изпратена като дар на Цезар.

Прославеният военачалник, умелият и амбициозен политик, загива далеч от Рим – градът, който някога три пъти го е посрещал с триумфални шествия. И все пак, без Помпей Велики и Цезар нямаше да бъде Цезар.

0 коментара:

Публикуване на коментар