Дърводелец, самоук, легендарен командир на дивизия - митовете за Василий Чапаев

Когато става дума за събитията около установяването на съветската власт в Русия, вероятно няма човек – колкото и да е незапознат с историята – който да не се сети за Чапай и Петка. Като оставим настрана, че в хилядите вицове неправилно наричаме Василий Иванович, какво всъщност е истинското в образа на легендарния командир на 25-та стрелкова дивизия.

Василий Иванович Чапаев е роден на 9 февруари 1887 година, в село Будайка, Казанска губерния.
4 години след смъртта му - през 1923 година, писателят и личен приятел на Чапаев – Дмитрий Фурманов пише романа “Чапаев”. През 1934 година произведението е филмирано и до голяма степен този филм допринася за героичния и митичен образ на иначе не до там известният командир на бригада, а по-късно и командир на дивизия за специални задачи.

В литературата и на екрана Василий Иванович Чапаев е смел, добродушен веселяк и герой. Реалният комдив (командир на дивизия) бил сериозен, образован и добре се справял с военното дело.
В съветския филм “Чапаев” има голяма доза художествена измислица. И все пак, героят във филма има доста общо с истинския Чапаев. Когато е заснеман филма, все още има живи роднини на героя, както и негови бивши съратници, с които авторите на кинолентата се съветват.
Що се отнася до образованието му, то Чапаев е дърводелец, обикновен работник. Когато отива на фронта по време на Първата световна война е полуграмотен. Вероятно като дете е търкал чиновете в училище една-две зими, но не повече. В анкетния лист при постъпването си във военната Академия към Генералния щаб записва “самоук”. Военният му талант блясва едва по време на реалните бойни действия, в които участва.

Чапаев произхожда от набожно семейство и бащата на бъдещият пълководец в Червената армия искал да посвети сина си в служба на Бог.
Роднините на Василий Иванович наистина са били свещеници. Но самият Чапаев изобщо не се увлича по семейната “традиция” – става много добър в дърводелския занаят, смятан е за майстор, на когото се поверява работа с много скъпи образци дървесина Но Чапаев си е вярващ човек. Някога дори сам участва в строежа на църкви. Съвременници разказват, че преди решителни боеве има навика да се усамоти, за да се помоли.



Говори се, че Чапаев не бил чак такъв любител на препускането с кон. Повече се увличал по возенето на автомобил.
Това няма как да е вярно – не е възможно за прост селянин – дърводелец, да си загуби ума по автомобилите. По онова време даже най-богатите хора трудно са се сдобивали с последните технически изобретения. А Чапаев препуска на коня докато не получава тежка рана в лявото бедро. На 11 септември 1916 година е тежко ранен, от бедрото му изваждат 16 осколки от снаряд. След подобни ранявания мнозина куцат до края на дните си. Той обаче се опитва да върви така, че да не си личи болката, която изпитва. По онова време участъците от фронтовата линия, която покрива една военна част са много дълги - по около 200 километра. Да се придвижва на кон на такива разстояния е просто немислимо, затова и му е зачислен автомобил.

В ляво отпред - Пьотър Исаев,
Чапаев - с превръзката на главата

Говори се, че Петка – верният “Санчо Панса” на Чапаев, бил простоват ерген, нехаен и много често му се случвало да изпада в нелепи ситуации. А освен това имал слабост и към жените.
Всъщност, Пьотър Исаев, същият този Петка, е женен, има и дете. Награждаван е с Герогиевски кръст (Чапаев пък е три пъти отличаван с тази награда) и изобщо не е някакъв глупав хлапак. В съзнанието на мнозина той се асоциира като оръженосец, лична прислуга на Чапаев, а в действителност Петка е адютант по особените задачи, командир на свързочния полк в дивизията. Например, по време на бойни действия е можел да вземе командването вместо командир на полк, или да командва секретни разузнавателни и подривни операции.

Анна Стешенко и Дмитрий Фурманов

Говори се, че Анка изобщо не е картечарка, а жена на писателя на Фурманов – приятел на Чапаев, служил заедно с него. Слуховете твърдят, че Чапаев е лудо влюбен в съпругата на приятеля си, а Фурманов е наясно с целия роман и меко казано заради това недолюбва комдива.
Картечарката Анка като такава изобщо не е съществувала. Във филма това е събирателен художествен образ на всички момичета и жени, които са служили в дивизията на Чапаев. Когато Фурманов пише своята книга “Чапаев” и в нея описва героинята Анка, вероятно е имал предвид и съпругата си. Но Анна Фурманова няма абсолютно никакво отношение към бойните действия – в дивизията тя се занима с културно-просветната дейност, организира театрални представления за бойците.
Относно влюбването на Чапаев, то и това е много съмнително. Съществува писмо на Фурманов до Чапаев, писано на 3 септември, два дни преди гибелта на Василий Иванович. Чапаев не успява да го получи. В писмото Фурманов пише: “Седим заедно с Наечка (така писателят е наричал съпругата си) и си спомняме нашите спорове, срещи, бойни операции, разговорите ни в тихите вечери. И си казваме, че около нас са се скупчили врагове, които са ни наобиколили като червеи. А колко е хубаво да препуска човек заедно с теб. Обичаме те, прегръщаме те”. Нима човек, който ревнува, ще пише такива писма на съперника си?



Пък и самият Чапаев е старомоден – обичал само първата си съпруга Пелагия. Тя е и единствената официална съпруга на комдива. Чапаев има и втори брак, но това е по-скоро брак-обет. Чапаев и неговият най-добър приятел някога се заклеват, че ако нещо се случи с другия, то останалият жив ще се погрижи за семейството на загиналия. Когато приятелят на Чапаев умира, Василий Иванович спазва клетвата и взема под своя опека жената на приятеля си, която също се казва Пелагия и трите й дъщери. Законната съпруга на Чапаев по това време вече го е изоставила и бяга с друг мъж.

Слуховете мълвят, че именно втората жена, която Чапаев спасява от гладна смърт, го предава. Комдивът я хванал “на местопрестъплението” с друг мъж, за което я прогонва, а тя, за да си отмъсти, разказва на белогвардейците, че щабът на дивизията е много слабо охраняван и може лесно да бъде превзет.
Тази версия се подкрепя и от правнучката на Чапаев, Евгения. Но все пак си остава сложен въпрос кой кого и как е предал. Втората Пелагия наистина не обича Чапаев и се свързва с друг мъж, комуто с точност е известно, че белогвардейците са плащали за информация за червените и техния командир.

И все пак не е ясно кой е основният виновник за случилото се на 5 септември 1919 година. Белите отдавна се опитват да се доберат до Чапаев, червените пък го обвиняват в партизанщина, налице е конфликт с по-високопоставените командващи. Всичко това довежда до опасната ситуация, в която загива командирът на дивизия.

През септември 1919 година дивизията на Чапаев, след като се откъсва от тиловите подразделения и след като понася големи загуби, се установява на лагер в района на Лбищенск – Западно-Казахстанска област. На 31 август казашки отряд на полковник Николай Бородин с численост от 1192 бойци, разполагащи с 2 оръдия и 9 картечници, започва рейд към позициите на дивизията на Чапаев. Вечерта на 4 септември достигат до Лбищенск и в ранното утро на 5 септември нападат червеноармейците. Паниката от неочакваната атака решава всичко. Щабът на 25-та дивизия е превзет. Чапаев успява да се измъкне и да сформира 100-тина от червеноармейците в отряд, с който опитват да прекосят река Урал. По време на престрелката с преследващите ги белогвардейски войски, Чапаев е ранен в областта на корема. По спомени на синът на Василий Иванович, двама от червеноармейците го пренасят през реката върху импровизиран сал, направен от избита врата. Но се оказва, че комдивът е умрял от кръвозагуба.

Съществуват и други версии, в това число се твърди, че Чапаев някак си успява да се измъкне и след като е прибран от местни жители, които го лекуват. Прекарва тиф и вследствие на това губи паметта си. През 60-те години на ХХ век в Казахстан дори и бивши подчинени на Чапаев твърдят, че този човек, който работи като дърводелец, е знаменитият командир на 25-та дивизия.



Селото Лбищенск през 1939 година е преименувано на Чапаев и днес се намира на територията на Казахстан.
От къде обаче идва фамилията Чапаев и защо не е чак толкова голяма грешка да се споменава и като Чапай?
Дядото на Василий Иванович, Степан Гаврилович, се подписва под документи като Гаврилов. А братът на Чапаев разказва следната история за произхода на фамилията им. През 1882 или 1883 година Степан Гаврилович заедно с приятели се цанят за товарачи на дървени трупи. Към тях се присъединява и несретникът Венияминов. Старши на групата е Степан Гаврилович. И като “бригадир” обикновено подканвал приятелите си с думите “Чепай, чепай! (или цепай, цепай, което означава “хващай, хващай”). Когато приключили с работата, поръчителят дълго време не склонявал да плати за товаренето. Като старши Степан Гаврилович трябвало да получи парите и да ги раздаде на работниците. Веняминов ходил да го търси по кейовете на дървеното пристанище и разпитвал дали не са виждали “старецът, онзи, къдравия, дето все вика “чепай”? Отговаряли му, че “той, Чапай, няма да ти даде пари на теб”. Но когато все пак парите са получени, Степан изнамерил Веняминов и му дал заработените копейки. А Степан получил прякора Чапай, който по-късно се трансформирал във фамилията Чапаев.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>