Затворникът е доставен в Бастилията в тъмна носилка и според преданията е затворен в едно от най-затънтените подземия, а на всички е забранено да говорят с него. Началството на затвора знае за тайнствения си нов “питомец”, че преди това е бил в килия на остров Света Маргарита, а още по-рано е зад решетките на крепостта Пинероло. В Бастилията Желязната маска прекарва 5 години в пълна изолация и почива на 19 ноември 1703 година. Погребват го в гробището на затвора Сен Пол, като е записан под името дьо Маршиел. Личните му вещи са изгорени. Стените и пода в килията, в която прекарва последните си години загадъчният мъж, са тотално изронени и разбити, за да не останат евентуално някакви следи от пребиваването му там. След това всички забравят за Желязната маска.
86 години по-късно парижани превземат с щурм Бастилията. Великата френска революция изважда наяве целия открит архив на бившата крепост-затвор. На бял свят излизат тайни, стават ясни съдбите на много от жертвите на кралския произвол.
Но загадката на Желязната маска остава неразгадана. Всички страници от затворническите архиви, касаещи точно този затворник, са унищожени. Историци и писатели започват да лансират хипотези за личността, скрита зад този железен "аксесоар".
За едни под маската се крие граф дьо Вермандоа, син на Луи XIV от мадмоазел Дьо Ла Валиер. Други предполагат, че това е кралският сюринтендат по финансовите въпроси, прочутият с могъществото и екстравагантността си през първите години от управлението на Луи XIV Никола Фуке. Теориите са много. Но най-пикантни и “утвърдили се” са слуховете, че зад Желязната маска е скрит доведеният брат на “Краля слънце”. Предполага се дори, че затворникът от Бастилията може да е роден брат на Луи XIV, негов близнак, когото се налага да държат в най-дълбоките килии и при пълна тайна, за да се избегнат междуособиците в двора.
Този вариант предлага най-много романтизъм в загадъчността си, затова и става “хит” в литературата. Повече от три века историята на “Желязната маска” не престава да гъделичка въображението на учени, писатели, а в ново време и на кинорежисьори. Пръв Волтер превръща историята в легенда посвещавайки на Човека с желязната маска една част от глава XXV на „Векът на Луи XIV” (Siècle de Louis XIV), публикуван през 1751 година. Век по-късно към загадъчната личност, скрита зад “желязната маска” се връща и големият френски писател Александър Дюма-баща.
Загадката обаче и до днес е неразгадана и никой не е в състояние да предположи, дали някога ще разберем кой наистина е бил Желязната маска.
0 коментара:
Публикуване на коментар