18 септември 2017 г.

Жан Бернар Леон Фуко – бъдещият член на Парижката Академия на науките, се ражда в Париж на 18 септември 1819 година. Освен махалото, наречено на негово име, ученият проектира жироскопа, разработва метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата, а освен това разработва и един от методите за посребряване на огледалата.

В средата на XIX век Леон Фуко изобретява устройство, което нагледно демонстрира въртенето на Земята. Първоначално ученият прави експеримента в тесен кръг, но в последствие за това научава Луи Бонапарт. През 1851 година бъдещият френски император Наполеон III предлага на Фуко да повтори експеримента си пред широка публика под купола на Пантеона в Париж.

По време на експеримента Фуко поставя метална сфера с тегло 28 килограма, която е закачена за купола с помощта на дълго 67 метра метално въже. В края на сферата ученият прикрепва метално острие. Махалото извършва колебанията над кръгло ограждение, по краищата на което е насипан пясък.

При всяко следващо люлеене на махалото, закрепеният в края му остър връх отбелязва върху пясъка мястото на преминаване, като всяко следващо се отклонява с около 3 милиметра от предходното. След около два часа и половина става очевидно, че плоскостта на люлеене на махалото се завърта по посока на часовниковата стрелка спрямо пода. За един час плоскостта на люлеене се е завъртяла с над 11°, а за около 32 часа извършва един пълен оборот и се връща в изходно положение.

По този начин Фуко нагледно доказва, че Земята се върти, защото в противен случай нямаше да се наблюдава изместването в плоскостта на люлеене.

За извършването на тази демонстрация Фуко е удостоен с ордена на Почетния легион – най-голямата награда на Франция. Махалото на Фуко в последствие е копирано на много места по цял свят. Съществуващите прибори са конструирани по сходен принцип и се различават единствено по техническите параметри и дизайна на площадките, върху които се намират.

Плоскостта на люлеене на махалото се влияе както от географската ширина на мястото, на което е монтирано, така и от дължината на махалото (по-дългите махала се завръщат в начално положение по-бързо)

Плоскостта на люлеене на махало, монтирано на Северния или Южния полюс ще извършва един оборот за 24 часа. Ако е инсталирано на екватора, плоскостта му няма да се завърта изобщо.

През 1850 година Фуко изнамира метод за измерване на скоростта на светлината във въздух и вода. За целта използва бързо въртящо се огледало. Точно този експеримент показва несъстоятелността на теорията на Нютон, касаеща светлината.

Година по-късно провежда експеримента със знаменитото си махало. А през следващата 1852 година изобретява жироскопа, като предлага и самият термин “жироскоп”. Първото приложение на жироскопа, предложено от Фуко, е с негова помощ да се регистрират промени в посоката на движещи се системи.

Предлага вместо използването на метални огледала, да бъдат заменени от стъкла, покрити от едната страна със сребро. Разработва и метод за нанасяне на сребърното покритие.
Фуко е първият учен, който обръща внимание на нагряването на метални маси, въртящи се бързо в магнитно поле. Установява, че нагряването се дължи на вихрови токове, наречени на негово име – токове на Фуко. Всъщност, токовете на Фуко са в основата на принципа, по който работят всички микровълнови печки (но вместо да въртим бързо масите, използваме бързо променящи полярността си магнитни полета, създадени от вискочестотни генратори).

0 коментара:

Публикуване на коментар