Папа и антипапа, Рим срещу Авиньон. Началото на Великата папска схизма

Датата 20 септември 1378 година бележи началото на разкол в римокатолическата църква. На този ден процесът, започнал още по времето на папа Григорий XI, преминава на нов етап – католическите папи стават двама. Наричат периода между 1378 и 1417 година “Великата папска схизма”.

Урбан VI

Разколът се случва след смъртта на папа Григорий XI на 27 март 1378 година, който на смъртния си одър подписва документ, делегиращ широки правомощия на кардиналите при избора на нов папа. Под влиянието на събралата се тълпа, кардиналите след смъртта на Григорий XI избират за нов папа неаполитанецът Бартоломей Приняно. Той се качва на престола на наследниците на Св. Петър под името Урбан VI. Съвсем скоро обаче, политиката на новия папа довежда до недоволството на кардиналите. А когато Урбан VI заявява намеренията си да реформира курията и кардиналската консистория, френските кардинали категорично отказват да му се подчиняват и го обявяват за душевно болен. Изборът на Урбан е обявен за незаконен и недействителен, защото е извършен под натиска на тълпите.

Във Фонди се събират кардиналите от Франция, Испания и Португалия и на 20 септември 1378 година избират за Римски папа Робер от Женева, който приема името Климент VII. Почти веднага и двамата папи се заемат активно да укрепят позициите си. И двамата се обграждат с верни кардинали, създават свои курии, свои фискални системи. Не закъсняват и взаимните анатеми. Разколът е факт.

Климент VII (антипапа)

Верни на римския папа Урбан VI и наследниците му през следващите 4 десетилетия остават Дания, Англия, Фландрия и Свещената Римска империя, Унгария, Ирландия, Норвегия, Португалия, Полша (Полско-литовското кралство), Швеция, Република Венеция и редица градове от Северна Италия.
Зад папите от Авиньон са франция, Арагон, Кастилия и Леон, Кипър, Бургундия, Савоя, Неапол, Шотландия и земите в Уелс, подчинени на Оуайн Глиндур.

Схватката между двамата папи завършва с безславна въоръжена борба по цяла Италия, а Рим се разцепва на две противостоящи си партии. Католическата църква се оказва с двама водачи и две курии. Единият папа претендира за правата и законността си от престола в Рим, другият изказва абсолютно същите аргументи в своя защита, но от новото папско седалище в Авиньон. И двете страни си налагат взаимни санкции, облагат противниковите привърженици с данъци и в крайна сметка се сдобиват с очаквания в подобни случаи резултат – анархия в управлението на църквата.

В тази обстановка светските владетели започват да представят себе си като защитници на разпадащите се църковни традиции. От тяхната воля зависи осъществяването на едно или друго папско намерение. По този начин съперничещите си папа и антипапа (както по-късно биват наричани папите от Авиньон) сами предоставят възможността  държавата да застане над църквата и масово да се задействат процеси по създаването на национални църковни автономии.

съборът в Констанц, на който е избран папа Мартин V и се слага край на папската схизма

Папската схизма приключва почти 40 години по-късно. След серия ходове на сближаване, предприети и от двете страни, на 11 ноември 1417 година събора в Констанц окончателно сваля от власт както Йоан XXIII, така и авиньонският папа Бенедикт XIII. За нов Римски папа е избран Мартин V, с което папската институция отново става единна и налага църковния канон от престола на Св. Петър в Рим.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>