Мястото й на провеждане е под съмнение, броят на участвалите в сражението войски – не е уточнен, защо точно са се били – пак е загадка, както е загадка и какво точно печелят руснаците от цялата схватка. Погледнато през съвременните представи и понятия, случката е жив пример на сепаратизъм от страна на Московското княжество. В последствие по подобен начин новгородци се отделят от Киевското княжество.
Знае се със сигурност едно – след Куликовската битка Москва става самостоятелна държавна структура и започва да обединява около себе си всички съседни на нея княжества. Освен всичко друго московците успяват много добре да се възползват от вътрешните неуредици в Златната Орда, където Мамай и бъдещият хан Тохтамъш си оспорват властта.
Формален повод за войната става отказът на великия княз Московски и Владимировски Дмитрий (бъдещ Донски) да изплаща по-високи данъци, които Мамай иска да му наложи. Самият Мамай е наричан ту хан, ту военачалник, ту просто самозванец, узурпирал властта в Ордата. Знае се, че към 1380 година той вече от 20 години се води бекляр бек, т.е. главнокомандващ, министър на външните работи и върховен съдия в онази част на Златната Орда, която се разполага на запад от Волга. За това време начело на Ордата се сменят няколко марионетъчни хана (самият Мамай не е пряк потомък на Чингис хан). В годините преди да се стигне до Куликовската битка Мамай построява нови крепостни стени около столицата си град Солхат (днес град Стари Крим). Фортификационното съоръжение буквално изпразва хазната му.
Тогава Мамай се сеща, че Дмитрий Иванович му дължи не малка сума – данъците за 10 години. Първо праща при московския княз посланици с добро, обаче молбата им за “доброволно плащане” не среща никакъв отклик. Затова бекляр бекът преминава в по-сериозната фаза – изпраща “сериозни момчета” да съберат полагащото се. Обаче през август 1378 година Дмитрий разбива изпратените “бирници” край река Вожа. Тогава става ясно, че войната е неизбежна и двете страни започват да събират войски.
Колко точно хора се изправят един срещу друг на Куликово поле също не е ясно. В древните летописи са записани колосални цифри. Летописците пишат за 150-хилядна руска сила, срещнала поне толкова на брой монголска войска. Но по оценка на съвременните учени, изхождащи от броя на населението, начинът за събиране на войска и възможностите на “логистиката” от онова време, по-вероятната бройка е 50-60 000 души от всяка страна. Някои са на мнение, че изобщо не става дума и за толкова, а за войски от порядъка на 10-15 хиляди за всяка от страните, при това предимно конници.
Самото сражение не се провежда на някакво безкрайно поле из степта. Куликово поле е по-скоро “полянка” с размери 2 км в ширина и до 1 км в дълбочина.
Под руските знамена се събират значително по-малко васални князе, отколкото по време на похода на Дмитрий към Твер. Всички са наясно, че Мамай е сериозен противник и битката е от ония, в които “сериозно може да загинеш”.
Битката започва по обяд, защото и двете армии изчакват да се разсее сутрешната мъгла. В началото са сблъсъци между предните отряди на двете армии. След това се състои битка лице в лице между татарина Челубей (или Темир бей) с руската версия на рицар-монах – Александър Пересвет. Двамата си нанасят смъртоносни рани и загиват, а след това започва същинското сражение. В крайна сметка Дмитрий Донски успява да излъже противника си и от засада да обърне монголите в бягство.
Последвалото същото е известно. На обратния път към Москва, обремененото с трофеите от битката победоносно московско войнство е пресрещнато и нападнато от литовците на княз Ягело. Князът трябвало да участва в битката на страната на Мамай, но се позабавил. Ягело напада русите и успява да ограби част от трофеите им.
Самият Мамай се измъква от Куликово поле. Обаче е принуден да събира отново войска, за да се срази този път с хан Тохтамъш – потомък на Чингис хан, който смята Мамай за узурпатор. Тохтамъш разбива противника си и застава на чело на Златната Орда. Праща на Дмитрий Донски писмо, в което го поздравява за победата над Мамай и веднага повдига въпроса за неплатените данъци.
Дмитрий и на него не му обърнал внимание. Заради това неподчинение две години след Куликовксата битка, през 1382 година, Тохтамъш завзема и опожарява Москва, но е сторено нужното - Дмитрий Донски е посял в умовете на съвременниците си, че държавните дела вече може да се решават и без да се съобразяват със Златната Орда. Стотина години по-късно московците окончателно отхвърлят монголското иго.
Съществува леко объркване в руската история, защото на 8 септември (погрешно) се отбелязва деня на Бородинската битка, а не на Куликовската. Разминаването идва от това, че при преизчисляване на датите на Бородинската битка от юлианския към григорианския календар, вместо правилното 7 септември е посочена дата 8 септември. А битката при Куликово поле се състои през 1380 година. В руската история събитията, състояли се преди 1584 година не се преизчисляват по нов стил. Руската православна църква обаче празнува годишнината от битката на Куликово поле в деня на Рождество на Пресвета Богородица по стар стил – на 21 септември, т.е. кашата е объркана допълнително. Исторически сражението между московци и монголи се случва на 8 септември 1380 година.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар