8.9.16


Три десетилетия след като – според евангелията – в Юдея е разпънат Христос-Месията, избухва поредното въстание. Великото юдейско въстание отново е против “вечния” поробител – римляните. Евреите са под зависимостта на хегемона в древния свят вече повече от 100 години и периодично “поробеният” народ на израилтяните вдига бунтове срещу римските господари.

Първата юдейска война, както е известна  в историята, започва през 66 година. Съпротивата продължава цели седим години и през 73 година войната окончателно се смята за приключила. Рим отново е победил и прекроява според своите интереси териториите в Леванта. Но преди да се случи това, евреите изтърпяват една от най-големите – и вероятно съдбоносна за тях – загуби, разгромът на Йерусалим през 70 година.

Възстановка на втория Соломонов храм
По същото време европейски Рим също е раздиран от вътрешни противоборства. През 69 година, след смъртта на Нерон, четирима императори си оспорват върховната власт в империята. Рим е в институционална криза, но в крайна сметка Тит Флавий Веспасиан е провъзгласен от легионерите си за император и успява да отстрани останалите претенденти. Положено е началото на династията императори от Флавиите. Докато императорът воюва в Египет и се занимава с потушаване на недоволствата в европейската част на империята, изпраща сина си Тит да води войната с юдеите.

По време на потушаване на юдейското въстание, римската армия на Тит обсажда Йерусалим. Обсадата на града продължава цели 5 месеца. Многократните опити на римляните да превземат Йерусалим дълго време не дават резултат, заради много добрите защитни съоръжения. Но накрая римляните тържествуват. На 8 септември 70 година Йерусалим е превзет със щурм, а главната светиня за юдеите – великолепният белокаменен храм на Соломон, е изгорен и разрушен.

Подпалването на Храма
Овладяването на целия град продължава десет дни, през които храмът не спира да гори. Градът от онова време представлява огромна крепост, в която има три пояса отбранителни стени и съоръжения. В Йерусалим живеят почти милион души.

Стената на плача и останки от разрушения Храм
След десетте дни, през които Йерусалим постепенно – улица по улица – е покоряван от легионите на Тит, дървените конструкции на втория Соломонов храм са изгорели напълно и легионерите го изравняват със земята. Целият Йерусалим е разрушен. Храмовият хълм е разоран и посипан със сол. Оцелява единствено една от подпорните стени на Храма, която днес всички по света познават като стената на плача. 

Историците пишат, че около 100 хиляди от жителите на Йерусалим са пленени и продадени в робство. Останалите от почти милионното население на града са избити. Част от храмовата утвар на разрушения Храм оцелява и е взета като трофеи. Сред тези трофеи е и известната Менора – седмостволният свещник, който трябва да осветява другата светиня в скинията на Храма – ковчегът на завета, в който се съхраняват десетте заповеди, които Мойсей получава от Йехова.

Въстанието на юдеите срещу римското владичество след още три години е напълно потушено. Разрушаването на Йерусалим и изгарянето на Храма поставят началото на разселението на евреите по света. Дълги години градът е в руини и запустява. Но Йерусалим си остава свещения град. След почти две хилядолетия прекъсване, след края на Втората световна война, Йерусалим отново става столица на държавата на евреите – Израел.

0 коментара:

Публикуване на коментар