Проникновение и чиста вяра. Светлият пример на св. Йоан Златоуст

В средата на IV век, в един от културните центрове на Римската империя и столица на провинция Сирия - Антиохия, се ражда Йоан, наречен по-късно Хризостом – т.е. Златоуст. Баща му е високопоставен и богат чиновник. Умира много скоро след раждането на Йоан. По обичая от онова време Йоан се кръщава, когато вече е 20-годишен. Учи се при най-известните за времето си философи, ритори и богослови, което му позволява да получи най-доброто възможно образование. Първият ритор в Римската империя Ливаний желае да бъде наследен от Йоан и в последствие много се сърди на църквата, че му е отнела блестящия ученик.

Християнската вяра до толкова дълбоко прониква у Йоан Златоуст, че след смъртта на майка си той живее известно време отшелнически живот и завинаги остава с най-добри чувства към отшелниците. Пробва се в монашеския живот, но установява, че това не е неговото поприще. Вероятно всички тези изпитания му докарват язва и до края на дните си, според свидетелства на съвременниците му, се храни предимно само с оризова каша.

През 386 година е ръкоположен за свещеник. Основното му задължение става да проповядва Словото Божие. За влиянието му върху църковните дела най-добре говори факта, че “Светата Божествена литургия на св. Йоан Златоуст” се извършва през цялата година, с изключение на дните, когато е предвидено да се служи св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Заради красноречието си и искреността на неговите проповеди гражданите на Антиохия му дават прозвището “Златоуст”, което става неотделна част от името му.

След Антиохия Йоан е поканен заради красноречието си в Константинопол. Слуховете за таланта му достигат до столицата и там не пропускат възможността да привлекат такъв “скъпоценен камък” в главната катедра на Империята. Столичната епископална катедра е оглавявана от Йоан в продължение на седем години.

Следвайки собственото си убеждение в заповедите на Евангелието и собствената си съвест, безкомпромисният Йоан е въвлечен в конфликт с императорското семейство и знатните придворни, и колкото и да е странно, си спечелва врагове сред епископите.

По редица причини най-яростно се разгаря конфликтът му с александрийския патриарх Теофил. Съвременниците им отбелязват, че за разлика от Йоан Златоуст, Теофил много обича пищността и разкоша в Църквата. Александрийския патриарх е сравняван с древните фараони и минава за “неистов поклонник на камъните и златото”. Като умел политик Теофил не се гнуси нито от интригантството, нито от подкупите. Съумява да издейства свикване на събор на епископите, на който Йоан Златоуст е низвергнат от поста на константинополски архиепископ.

През 404 година Йоан е арестуван и изпратен в заточение. Това предизвиква народното недоволство, прераснало в бунтове, при които центъра на Константинопол е опожарен, включително и храмът Св. София. Йоан Златоуст е заточен в Армения, където прекарва две години. После го преместват в Питунт (днешна Пицунда). По пътя, заради влошеното си здраве и лошата грижа, която полага за себе си, Йоан Златоуст почива на 14 септември 407 година. Последните му думи, според свидетелствата на съратниците му, са “Слава на Бога за всичко”. Погребан е в Комана Понтийска, място, край днешното турско село Гуменек.

Популярността му е толкова голяма, че още през 417 година архиепископът на Константинопол Атик възстановява доброто му име. През 438 година Йоан Златоуст е канонизиран за светец, а мощите му тържествено са пренесени в Константинопол и са положени в храма Св. Апостоли. През 1204 година по време на Четвъртия кръстоносен поход мощите са отнесени в Рим. Едва през 2004 година по нареждане на папа Йоан Павел II мощите са върнати на Константинополската епархия и заедно с тези на Григорий Богослов са погребани в храма св. Героги в Истанбул.

Църквата нарича Йоан Златоуст един от тримата светители - вселенски учители и почита името и живота му на три празника през годината – на 13 ноември, на 27 януари и на 14 септември.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>