14.9.17

Харун ал Рашид или Харун ар Рашид – името му е познато на всеки, прочел “Приказки от 1001 нощ”. В нея той е описан като мъдър и справедлив към народа си управник. Но истината е малко по-различна.

На 14 септември 786 година известният от приказките Харун ал Рашид се качва на трона на Абасидския халифат с помощта на иранската феодална аристокрация. В художествената литература и в сведенията на придворните летописци, достигнали до нас, халифът Харун ал Рашид е описван като мъдър владетел, съпричастен към тегобите на обикновените хора. Според официалните източници по негово време разцвет бележат науките и изкуствата. Основава в Багдад университет, построява и библиотека. Изобщо, страната процъфтява – селско стопанство, занаяти, търговия…

По-непредубедените източници разкриват обаче, че основното му занимание е да укрепи едноличната си власт. Постепенно, използвайки безогледно всички начини за репресии, отстранява онези, които са го подкрепяли при възкачването му на трона, в това число и везира Джафар, който в “Приказки от 1001 нощ” е представен като най-добрият му приятел и постоянен спътник в среднощните разходки на предрешения като прост селяк халиф из Багдад.

В страната под управлението на Харун ал Рашид постоянно избухват въстания. Едновременно с това не спират и битките с вечния враг – Византия. Харун умира по време на поредния военен поход – наложило се да потушава въстание в Средна Азия.
Според легендите последните му думи са “О, Безсмъртний! Прости на смъртния”.
За разлика от много владетели, Харун ал Рашид (ал Рашид се превежда като “Справедливия”) е наречен “справедлив” не от народа, а лично от баща си, когато му предава властта върху халифата на Абасидите.

0 коментара:

Публикуване на коментар