9.9.17

На 9 септември 1984 година в Колонната зала на Дома на Съюзите в Москва започва шахматния мач за званието Световен шампион между двама съветски гросмайстори – Анатолий Карпов и Гари Каспаров. Мачът сам по себе си е уникален в шахматната история. Едновременно с това той поставя и началото на противопоставянето на двете “К”, което се пренася и извън рамките на шахматната дъска. Това противопоставяне между Карпов и Каспаров дава мощен тласък и превръща шаха в много популярна игра.

През 1972 година Боби Фишер печели световната корона, отнемайки я от владението на руския гросмайстор Борис Спаски. За Съветския съюз шахът е “свещена игра” и отнемането на короната, при това от представител на “вражеските” Съединени Американски щати е много трудно да се преглътне.
Обидата е толкова сериозна, че намира отклик дори в творчеството на Владимир Висоцки, който създава песента “За честта на шахматната корона”, в която героят е пратен да възстановява руския престиж в мач с “Шифер”.


Реално честта да се изправи срещу Фишер се пада на младия съветски гросмайстор Анатолий Карпов. Правото да се бори за званието Световен шампион получава, след като във финалния мач на претендентите побеждава опитния Виктор Корчной.
Мачът Карпов – Фишер обаче така и не се провежда. Американският шахматист винаги е минавал за чудак, а преди мача постоянно предявява нови и нови условия и изисквания, като в последния момент изобщо се отказва да защитава титлата си. Така през 1975 година Анатолий Карпов е признат за победител, без изобщо да се играе и една партия от мача. Този факт постоянно ще му бъде припомнян в следващите години.

Карпов обаче доказва качествата си на шампион, печелейки победите в редица големи международни турнири. Ако трябва да сме съвсем точни, Карпов е абсолютен рекордьор по броят на спечелени турнири – завоювал е първото място в над 150 състезания.

През 1978 и 1981 година Карпов два пъти защитава титлата си на Световен шампион и двата пъти претендент е Виктор Корчной. Мачовете, освен чисто шахматен, имат и политически оттенък – Корнчой по това време вече е “невъзвращенец” и изобщо не се церемони в хуленето на съветския политически строй, както и в личните си нападки срещу Анатолий Карпов.

Ако Карпов беше загубил световната корона от Корчной, провалът щеше да е много по-лошо приет, отколкото ако беше загубил от Фишер. Карпов обаче не губи, а за победите си два пъти е отличен с редица правителствени награди и с личната похвала от лидера на Съветите – Леонид Брежнев.

За разлика от страстите през 1978 и 1981 година, мачът през 1984 година не предвещава толкова горещи моменти, защото за титлата се борят двама съветски шахматисти. Маститият Карпов и изгряващата звезда в световния шах Гари Каспаров трябва да определят следващият шахматен Цар.

По онова време регламентът за провеждане на мачовете за световната титла предвижда да се играят неограничен брой партии, докато някой от двамата претенденти не спечели шест победи. Никой не е предполагал, че подобна схема може да доведе до мач, превърнал се в маратон с продължителност шест месеца.

Пък и началото на мача не предвещава изненади – след изиграването на първите 9 партии Карпов повежда в резултата с 4:0 (само победите носят точка, ремитата не носят актив). В щаба на Каспаров цари съвсем откровена паника. И е изнамерен изход. Претендентът започва да играе на сигурно, търсейки предимно равния резултат в партиите. Карпов се подвежда по тази тактика и заради нежеланието си да рискува излишно, позволява поредицата от ремита.

По онова време СССР е нещо като “шахматна Бразилия” – запалянковците на играта следят с огромен интерес хода на мача. Но с течение на времето многото скучни ремита започват да будят недоумението им. След изиграването на 22 партии резултатът е 5:0 – пет победи за Карпов и 17 ремита.

И изведнъж ситуацията се променя коренно. Каспаров успява да преодолее обхваналата го паника. Карпов пък почва да проявява признаци на умора. След още четири ремита Каспаров печели своята първа партия в мача. След което двамата съперници отново изпадат в “кома” от ремита, проточила се цели 14 партии.

Към този момент и самия мач вече се превръща в обект на “народния фолклор”. Сред запалянковците Каспаров бива наричан “Долгоиграющий проигрыватель” (бел. ред. – игра на думи - Долгоиграющий проигрыватель се наричат грамофоните, които могат да възпроизвеждат дългосвирещи плочи. Дословният превод е дълго играещият губещ). В хумористичните издания се появяват карикатури, на които запалянковците са вече белобради старци и си спомнят за младините, когато започват да следят мача. Професионалните сатирици пък пишат дописки от рода: “302-та партия от мача между Крабов и Калмаров завърши наравно заради спусналата се в главите на претендентите мъгла”.


Мачът бие всички рекорди по продължителност. Каспаров обаче печели две поредни партии – 47-мата и 48-та и резултатът става 5:3.

В този момент президентът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес обявява, че мачът се прекратява, без да бъде обявен победител. Мотивите за прекратяването – “заради изтощението на играчи и организатори”.
Срещу решението се обявяват и Карпов, и Каспаров, но ако първият се подчинява на наложеното отгоре, то вторият не подписва съответните документи. По-късно Гари Каспаров казва, че в деня на прекратяване на мача – 15 февруари 1985 година, е започнала политическата му кариера. Той остава убеден, че към онзи момент, когато се появява възможност да спечели мача, чиновниците се намесват в полза на Карпов, лишавайки го от възможността да спечели световната корона.

Обективно погледнато, към февруари 1985 година мачът Карпов – Каспаров действително излиза от рамките на нормалното. Но прекъсването му след двете последователни победи на Каспаров, реално дава повод за претенции от страна на привържениците на Каспаров.

Последвалото противопоставяне между Карпов и Каспаров протича на фона на обществените промени в съветското общество. Благодарение на многото интервюта и книги на Каспаров, тази вражда е представяна като борбата на съветската номенклатура, подкрепяща Карпов срещу героят-самотник, дръзнал да се опълчи на системата.
Една от първите книги на Гари Каспаров се казва “Дете на промените” и не оставя място за никакви съмнения на чия страна е правдата.
В тази легенда вярват мнозина, а някои вярват и днес. Обаче истината е много по-различна. Каспаров изобщо не е герой-самотник, защото има много стабилна подкрепа зад гърба си.

От момента, когато блясва таланта на младия талант от Баку, Каспаров започва да печели първите си успехи на всеъсюзните първенства. И така попада под опеката на бъдещия президент на независим Азербайджан Гайдар Алиев. Намесата на Алиев позволява на Каспаров да се измъква не веднъж от доста сложни ситуации. Например, мачът с Карпов изобщо е можело да не се случи, заради отказът по политически причини през 1983 година мачът на претендентите Каспаров-Корчной да се играе в САЩ. Каспаров е пред дисквалификация заради този отказ (въпреки че нареждането идва от партийните върхове) и само намесата на Алиев, който успява да убеди Политбюро да отстъпи пред Запада по “въпросите на шахмата”, връща Каспаров в голямата игра.

В разгара на противопоставянето с Карпов, когато демократът Каспаров клейми опонента си и съветските шахматни функционери, тилът му отново е осигуряван и то не от кого да е, а от Александър Яковлев – секретар на ЦК на КПСС по идеологията и “дясна ръка” на Михаил Горбачов.


С други думи, историята за гения, когото съветската система иска да смаже, е повече мит, отколкото реалност. Но за налагането на мита помагат и бъдещите проекти за нови мачове между Карпов и Каспаров.
Не само Съветите, а и целият свят се разделя на “карповци” и “каспаровци”. През есента на 1985 година в повторен мач, чиято продължителност този път е лимитирана до 24 партии, печели Гари Каспаров и така става най-младият световен шампион в историята на шаха. На следващата година обаче губи мачът-реванш.

През 1987 година се провежда четвърти мач между двамата, който се оказва и най-драматичен в шахматен аспект. В предпоследната 23-та партия Анатолий Карпов взема победата и повежда в резултата. За да си върне титлата е необходимо просто да направи реми в последната партия. Но Каспаров печели решаващата партия и запазва шампионската титла.

През 1990 година Каспаров побеждава и в петия мач помежду им за званието световен шампион. На мнозина им се струва, че интригата започва да гасне, защото далеч по-младият Каспаров по това време вече играе много по-силно от именития си съперник.

Но през 1994 година Карпов поднася изненада за целия шахматен свят. Печели турнирът в Линарес, един от най-силните в историята на шаха, като заема първото място с резултат 11 от 13 възможни точки. На турнира Каспаров изостава с 2,5 точки, което в шахмата е направо пропаст.

Започват да говорят, че е време да се изиграе шести мач между двамата, но това се оказва невъзможно. Просто в цикъла двубои, които излъчват претендентите за шахматната корона, правото на мач срещу Каспаров печели британеца Найджъл Шорт. Каспаров, след като се отървава от вечния си съперник, обявява, че напуска ФИДЕ и създава Професионална шахматна асоциация. Под нейна егида се провежда мачът за званието световен шампион между Каспаров и Шорт.
ФИДЕ заклеймява “отцепниците”, организира свой мач за титлата между Карпов и холандския гросмайстор Ян Тиман. Бившият световен шампион показва класата си и отново става шампион на ФИДЕ.

В крайна сметка шахматният свят получава една голяма каша и двама необявени шампиони. Цялата система на провеждане на мачовете за шахматната корона отива по дяволите. А за капак изобщо не може да става и дума за нов мач между Карпов и Каспаров, колкото и на шахматния свят да му се иска подобно зрелище.

Гари Кимович Каспаров безспорно е един от най-големите шахматни гении, но се оказва, че изобщо не го бива за организатор и реформатор. Създадената от него Професионална шахматна асоциация успява да просъществува само три години. Подобна съдба сполетяват и още няколко проекта на Каспаров.

Може да се твърди, че след като успява да популяризира до небивали нива шахматната игра в мача си с Карпов, Каспаров в последствие сам зачерква част от постигнатото, след като през 90-те години на ХХ век се гмурва на дълбокото в политическия живот.

Анатолий Карпов печели званието световен шампион през 1998 година в мач с индийския гросмайстор Вишванатан Ананад. След това постепенно се оттегля от активни участия в сериозни турнири. Гари Каспаров през 2000 година губи в мача за званието Световен шампион срещу Владимир Крамник. Остава обаче един от най-силните играчи в света на шаха и все пак не успява да спечели отново званието световен шампион – до голяма степен и заради хаоса и неразбориите в шахматните среди, причинени от самия него.

През 2005 година Каспаров обявява, че се оттегля от активна състезателна дейност и възнамерява да се посвети изцяло на политиката.

Есента на двамата велики шахматни патриарси все пак е бледо копие на онова противопоставяне на двете “К”, започнало преди тридесет години.

0 коментара:

Публикуване на коментар