Изследване показва как би изглеждала Земята, ако не се беше появил Homo sapiens

Биолози от Университета в Орхус в Дания показват как би изглеждала планетата ни и как щяха да са разпространени различните видове бозайници по нея, ако не се беше появил човека.
Според модела им, голяма част от Северна Европа би била дом не само за вълци, лосове и мечки, но и за животни като слона и носорога. Учените са достигнали до извода, че съвременното разнообразие на големите бозайници в Африка се дължи на човешката дейност, а не е следствие от климатичните особености на региона.

При съставянето на модела си изследователите са изхождали от данни за разпространението на съвременните животни, екологичните и географските особености на местообитанията им. Това е първото изследване, което се опитва да представи данни за развитието на фауната, ако се изключи влиянието на човек.

Сегашното разпределение на големите бозайници. Единствено Африка е с по-висока гъстота на разпределението

Предишно изследване на същия екип биолози показва, че масовото измиране на големите бозайници по време на последния ледников период и следващите хиляда-две хиляди години след това, до голяма степен се дължи на разселването на съвременния човек (Homo Sapiens) по цял свят.

Професор Йенс-Кристиан Свенинг, един от участвалите в изследването, отбелязва, че хората са спомогнали за намаляване на броя на бозайниците на планетата. В повечето места, където се заселва Homo Sapiens, се наблюдава масово намаляване на видовото разнообразие.

Според данните на биолозите, в наши дни най-голямо е разнообразието на бозайници в Африка, но с подобно – преди появата на човека – са могли да се похвалят и Северна и Южна Америка. Което е показателно, че африканският континент е едно от малкото места на Земята, където повечето големи животни още не са унищожени вследствие на човешката дейност, казва друг участник в екипа Сорен Форби. Африка съвсем не е с толкова уникален климат. Основната причина за запазването на видовото разнообразие там е приспособимостта на бозайниците и много по-малките вреди, нанесени на околната среда от дейността на човек, подчертава ученият.

Предполагаемото разпределение на големите бозайници, ако не беше се появил съвременният човек. Виждат се гъстонаселените райони в Северна и Южна Африка.

Биолозите отбелязват, че наблюдаваното днес голямо разнообразие на видове в планинските райони също се явява последица от човешката намеса. Планините са се превърнали в убежища за животните, спасили се от хората, тръгнали на лов. Учените дават за пример кафявата мечка, която в Европа се среща предимно в планинските райони, защото живелите някога в по-достъпните равнини местности мечки са били изтребени от човек.

Учените разчитат, че данните от изследването им ще помогнат да се възстанови и запази дивата природа. Припомняме, че по-рано американски учени излязоха със съобщение, в което се твърди, че Homo Sapiens надделява в конкуренцията с неандерталците благодарение на “обединението” с вълците. Преди това кроманьонците, неандерталците и вълците са  трите основни хищника, съперничели си в лова на мамути и други големи животни. Опитомявайки вълка и сдружавайки се с него, кроманьонецът печели конкурентното състезание с неандерталците.