Когато е на 13 години постъпва в манастира Св. Бенедикт в околностите на Палермо. Там попада под опеката на монаха, който се грижи за манастирската аптека. Точно на това място бъдещият граф Калиостро се запознава с лечебните свойства на билките и минералите.
Съвсем скоро сам започва да приготвя лечебни мазила и балсами, които уж помагат за запазване на младостта. От детските си години схваща склонността на съвременниците си да вярват на алхимията и магията и това му дава идеята да трупа богатства за сметка на човешката глупост, невежество, похот и алчност.
Ето и някои от най-дръзките му авантюри:
Търсач на съкровища
Една от първите авантюри на младия Джузепе е твърдението му, че знае мястото на заровено несметно съкровище. На не особено хитрата примамка клъвва бижутер на име Марано.
Джузепе му разказва, че в планините не далеч от Палермо е заровено съкровище от скъпоценни камъни. Самият Джузепе не можел да вземе това съкровище, защото планинските духове, които го охраняват, искат злато, като откуп за камъните. След кратко колебание Марано се съгласява да плати “откупа”.
На следващия ден, пред входа на пещерата, където уж е скрито съкровището, Джузепе разиграва цяло представление, в което на афериста помагат и фалшификатори.
С тържествуващ вид той начертава на пясъка пред входа някакви загадъчни знаци и в този момент от дълбините на пещерата се разнася глас. Гласът заповядва на Марано да остави златото пред входа на пещерата, а самият той да влезе вътре. Когато бижутерът се оказва в пълния мрак на пещерата, съучастниците на Джузепе се нахвърлят отгоре му и здраво го напердашват. После тайнственият глас казва, че това е само изпитание, през което бъдещият собственик на съкровището трябва да премине. И понеже Марано го е издържал, то следващата стъпка е да стои в пълния мрак на пещерата и да чака, докато съкровището му се разкрие само.
Бижутерът преседял няколко часа в пещерата и когато най-после приел, че е излъган, се втурнал да търси Балзамо у дома му. Както се досещате, Джузепе отдавна вече си бил плюл на петите.
Билетът от лотарията
Джузепе започва да се нарича граф Калиостро и решава да опита късмета си в Лондон. Там случайността го среща с откровени простаци, които си мечтаят да открият лесен начин да отгатват печелившите номера на билети от лотарията.
Калиостро веднага им обещава, че ще ги научи на такъв метод. Вероятно това е някаква форма на късмет, но посоченият от “графа” номер на билет наистина печели и то не малка сума.
И машината се завърта. Когато Калиостро съобщава, че може да произвежда диаманти и злато, много ентусиасти влагат големи суми, за да узнаят тайната.
Измамата обаче е разкрита и графът е даден под съд. Обвинението обаче така и не успява да докаже, че Калиостро е взел някакви пари.
Лоренца
В Рим Джузепе се жени за прислужничката Лоренца Феличиани. Калиостро бързо намира начин как да ползва и красотата на съпругата си в своите афери.
Лоренца често се впуска във флиртове с богаташи, а Калиостро уж случайно “залавя” двойката по време на тяхна тайна среща. Знатните хора предпочитат да се разделят с големи суми, вместо скандалът да бъде раздухан и да навредят на доброто си име.
Също с помощта на жена си Калиостро печели доверието на хора от висшите кръгове на обществото – Лоренца просто се превръща в тяхна любовница.
Съпругата, с помощта на своите богати покровители, измъква авантюриста от затвора. Когато обаче решава да напусне съпруга си, граф Калиостро не се поколебава да я обвини и така да й издейства няколко месеца зад решетките.
Главния масон на Египет
Калиостро си измисля свое собствено масонство – египетско, на което, естествено, се обявява за глава или велик копт (няма нищо общо с християните копти).
Масоните решават, че привличайки съмишленици, той работи в полза на каузата им и щедро го подкрепят с пари. Той от своя страна ги пилее щедро. Тази му ексцентричност впечатлява невежите сноби.
Омагьосани от масонските ритуали, поклонниците му буквално го боготворят. Калиостро им обещава пълно духовно и физическо съвършенство – здраве, дълголетие и висша духовна красота. Член на “египетското” масонство можел да стане всеки кавалер не по-млад от 50-годишен и всяка дама, навършила 35 години.
Кандидатът първо трябвало да премине през строг пост и уединение, както и да участва в множество обреди. По време на поста мераклията за вечна младост приемал елексири, хапчета и капки, които му давал лично Великият копт.
На посветените Калиостро гарантирал 5557 години живот. Самият маг твърди, че той съществува едва ли не от самото сътворение на света. Представя се за съвременник на Ной и твърди, че заедно с него се е спасил от световния потоп.
Приключенията в Русия
През 1780 година Калиостро под името граф Феникс заминава за Петербург. Руското дворянство го посреща скептично и Калиостро е принуден да се задоволи с ролята си на прост аптекар.
С помощта на Лоренца, която се представя за италианска принцеса, Калиостро успява да спечели доверието на граф Потьомкин и императрица Екатерина Велика.
Самата Екатерина не прибягва до услугите му, но го препоръчва на придворните си.
Влиянието на Калиостро нараства и след като предлага на Потьомкин да утрои златните му запаси, при условие, че му бъде позволено да задържи една трета от новата сума. Потьомкин е най-богатият човек в Европа по онова време и се съгласява на аферата само заради забавлението. Две седмици по-късно златото е претеглено и подложено на анализ. Какво именно е направил Калиостро, не е ясно, но златните монети наистина се оказват три пъти повече.
В крайна сметка пребиваването на Калиостро в Петербург приключва със скандал. За огромна сума той се наема да излекува смъртно болното тримесечно дете на известна и богата руска търговка. Когато нелечимо болното дете все пак почива, Калиостро го подменя с друго, което купува за 2000 рубли от бедни селяни. Майката разбира се, веднага усеща подмяната. Мошениците успяват да се измъкнат
Огърлицата на кралицата
Калиостро е замесен и в друго голямо мошеничество с огърлица, която уж е предназначена за кралица Мария-Антоанета.
При френските бижутери, след смъртта на Луи XV остава великолепна диамантена огърлица, която е оценявана на баснословни стойности. Огърлицата е изработена за фаворитката на краля, графиня Дюбари.
След смъртта му, фаворитката е лишена от всичките й средства и украшения, а нов купувач за толкова скъпа вещ не е лесно да се намери. Бижутерите се опитват да придумат новата кралица Мария-Антоанета да купи огърлицата, но заради сложното финансово положение кралицата не посмява да поиска огромната сума от Луи XVI.
След известно време се появява придворната дама – авантюристката графиня Жана Ламот-Валоа, която се смята за приближена до кралицата (макар че самата Мария-Антоанета преди екзекуцията си през 1793 година заявява, че никога през живота си не е познавала въпросната дама), и заявява готовността си, по молба на бижутерите, да преговаря за огърлицата с кралицата.
След няколко дни Ламот заявява, че кралицата ще купи бижуто, а преговорите по сделката са поверени на знатно лице. При бижутерите се появява кардинал Луи де Роган и от името на кралицата купува огърлицата за 1 милион и 600 хиляди ливри. Част от парите са платени в брой, а останалата е гарантирана с облигационни книжа.
Когато идва време за първия падеж, пари не постъпват, а освен това се изяснява, че подписът на кралицата върху договора за покупка е подправен.
Образувано е дело срещу измамниците и всички замесени в авантюрата са арестувани и хвърлени в Бастилията. Сред тях се оказва и граф Калиостро. По време на съдебния процес кардинал Роган съвсем искрено си признава, че се е смятал за довереник на кралицата и че е жертва на лъжата, сътворена от любовницата му графиня Ламот.
Роган е един от най-горещите почитатели на мошеника Калиостро. Когато хитрата Ламот му отправя предложението уж от името на кралицата, Роган се допитва за съвет до Калиостро, който веднага разбира, че в цялата история има нещо гнило. Но Лоренца, която е в приятелски отношения с Ламот уговаря съпруга си да каже на кардинала, че работата е чиста и ще се увенчае с успех. Калиостро макар и неохотно се вслушва в думите на жена си, още повече, че той самият нищо не рискува в случая.
На 7 април 1791 година в църквата Санта Мария Джузепе Балзамо, граф Калиостро, бос, облечен в проста роба, извършва тържествен ритуал на покаяние. Докато стои на колене и със свещ в ръка се моли на Бог да му прости прегрешенията, на площада пред църквата палачът изгаря всичките му магически книги и "вълшебен" инвентар. Следващите 4 години Алесандро Калиостро прекарва под ключ в замъка Сан Лео (Италия), където почива на 26 август 1795 година. Една от версиите му твърди, че е починал след епилептичен пристъп. Другата версия е, че е отровен от надзирателите си.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар