Тициан Вечелио ди Кадоре, известен просто като Тициан, се ражда в град
Певе ди Кадоре, който се намира близо до Венеция. Точната му рождена дата и досега е предмет на спорове. Произхожда от знатно семейство. Родословното дърво на рода може да се проследи чак до началото на XIII век. Около
1500 година Тициан и по-малкият му брат Франческо са изпратени във Венеция, за да учат майсторството на живописта.
В началото
Тициан е ученик на Себастиано Дзукато, после взема уроци при
Джентиле Белини, но в крайна сметка се установява в работилницата на брат му –
Джовани Белини, известен майстор на рисуването и чудесен педагог, който възпитава не едно поколение известни венециански художници. Сред тях са
Джордо Барбарели ди Кастелфранко, станал известен като
Джорджоне. Тициан и Джорджоне, който е с няколко години по-голям от приятеля си, създават своеобразен тандем и през 1508 година започват да работят по съвместно. Дружбата между двамата обаче не трае много дълго.
Джорджоне почива през 1510 година. Тициан научава много от своя приятел, но още по това време стилът му на рисуване вече е корено различен от този на Джорджоне. Доказателство за това са три фрески (сюжетите за тях са взети от
житието на св. Антоний от Падуа), които Тициан създава през 1511 година за падуанската Скуола дел Санто.
След завръщането си от Падуа във Венеция Тициан затвърждава репутацията си на водещ художник във Венецианската република. Създава поразяващото с майсторството си и размерите си
“Асунта (Възнесение на Мария)”, върху което работи между 1516-1518 година за църквата Санта Мария деи Фрари. През следващите години продължава да се занимава с изписване на църковни олтари.
През 1530 година
Тициан е представен на Карл V, император на Свещената Римска империя, който посещава Италия. По време на визитата, през 1533 година императорът удостоява Тициан с титлата граф-палатин,
рицар на Златната шпора – никой друг художник преди това не е получавал толкова високи почести.
През тези години Тициан черпи вдъхновение за творбите си от творчеството на Овидий. Рисува предимно митологични картини. Нарича ги “роезхе” (поеми). По мнение на специалистите тези творби са върха в кариерата на Тициан.
Големият майстор на четката
почива на 27 август 1576 година във Венеция. В последният му път го
изпраща целият град, оказвайки му всички най-високи почести. Погребан е в църквата Санта Мария деи Фрари.
0 коментара:
Публикуване на коментар