Прякорът „Черен барон“ в годините на Гражданската война в Русия (1917 – 1922 г.) получава един от лидерите на Бялото движение – Пьотър Николаевич Врангел. Наричат го така, заради пристрастеността му към казашката черкезка (характерната за кавказките войни горна дреха), която военачалникът носи практически постоянно след 1918 година. И ако за белогвардейците това е човек положителен, за червените Черният барон наистина се превръща в мрачна фигура, предизвикваща искрената им ненавист.
Пьотър Николаевич Врангел се ражда на 27 август 1878 година в град Новоалександровск, Ковенска губерния. Произхожда от стар дворянски род, чиито корени се проследяват още от XIII век. Девизът на рода Врангел звучи доста двусмислено: „Може да ме сломиш, но няма да ме пречупиш“. Самият генерал Врангел е пълно покритие на тази крилата фраза.
В рода героите са много и малкият Врангел има примери за подражание. Името на един от предците му е изписано в храма на Христос Спасител, като един от руските офицери, ранени по време на Отечествената война (1812 година). Друг прославен предтеча в рода е полярният изследовател адмирал Фердинанд Врангел, който за заслугите си пред короната е удостоен с честта неговото име да носи остров в Северния Ледовит океан.
Пьотър Врангел не мечтае за военна кариера. Своето влияние оказва баща му – Николай Егорович Врангел, който е известен учен-изкуствовед и колекционер. Бъдещият лидер на белите през 1896 година завършва Ростовското реално училище, а след още пет години и Минния институт в Петербург, където получава диплом за инженер.
В края на същата 1901 година Врангел постъпва в Конния полк на лейб-гвардията, а след година успешно полага изпитите в Николаевското кавалерийско училища, за което е произведен в чин гвардейски корнет и е зачислен към запасните военни кадри.С това Врангел смята, че е приключил с военната си кариера. Става гражданско лице и чиновник по особени поръчения към генерал-губернатора в Иркутск.
Всичко се променя по време на Руско-японската война от 1904 година. Барон Врангел се записва доброволец в армията и повече никога няма да се върне към „цивилния“ живот. Като стотник на казашкия полк Пьотър Врангел е удостоен с орден „Света Анна 4-та степен“ с надпис и лично хладно оръжие, както и орден на св. Станислав 3-та степен с мечове и лента – за проявена храброст. Когато завършва Руско-японската война несъстоялият се инженер вече не вижда живота си извън армията. През 1910 година Врангел завършва Императорската академия към Генералния щаб и Първата световна война го заварва с чин ротмистър като командир на ескадрон от кавалерийски полк.
По това време Пьотър Николаевич вече има семейство. През 1907 година се жени за дъщерята на камерхера на Височайшия Двор – Олга Иваненко. Въпреки че към 1914 година Врангел вече е баща на три деца, няма никакво намерение да остава в тила на военните действия. Нещо повече, в рапортите си командирите му не веднъж са отбелязвали храбростта на ротмистър Врангел.
По понятни причини барон Врнагел не може да приеме при сърце Октомврийската революция. Напуска армията и се премества в родовата вила в Крим. Там, през декември 1917 година, е арестуван от местните болшевики. Но не са му повдигнати никакви сериозни обвинения и е пуснат на свобода. След като в Крим се появяват немските войски, баронът заминава за Киев, разчитайки да постъпи на служба при гетмана Скоропадски.
Но гетманът не успява да впечатли Врангел и той променя плановете си, като заминава за Екатеринодар. Там барон Врангел постъпва в бялата Доброволческа армия и заема поста командир на 1-ва Конна дивизия.
Успехите на Бялата армия през 1918 – 1919 година до голяма степен се дължат на конницата на Врангел. Събирайки силите си в ударен отряд на отделен участък от фронта, баронът нанася съкрушителен удар на противника, обръщайки го в бягство.
През юни 1919 година конницата на Врангел превзема Царицин. Но точно след този успех, баронът изпада в немилост пред командващият Доброволческата армия Антон Иванович Деникин. Двамата военачалници имат коренно противоположни виждания за начинa на водене на военните операции в последствие. Деникин иска да настъпи към Москва, а Врангел предлага да се върви на изток, за да се търси съединение с армиите на адмирал Колчак.
Провалът на московското настъпление показва, че прав по-скоро е Врангел, но това вече е без значение. Конфликтът с Деникин води до отстраняването му от командването на войски. През февруари 1920 година Пьотър Николаевич Врангел излиза в оставка и заминава за Константинопол.
Вероятно това е краят на военната му кариера. Но съдбата отново прави завой – през април 1920 година Антон Деникин подава оставка като командващ Доброволческата армия и на негово място е назначен Пьотър Врангел.
Към този момент положението на белите в Южна Русия изглежда безнадеждно. Армията отстъпва, разгромът изглежда неизбежен. Встъпвайки в длъжност, баронът прави каквото е по силите му. Успява да спре настъплението на червените и да върне бойния дух в армията си. Успявайки да се укрепи в Крим, той събужда надеждите за промяна към по-добро и в цивилните лица, и у войниците си.
Главното е, че Врангeл успява да привлече на своя страна масите, утвърждава проект за аграрна реформа, която предвижда селяните да получат земя. Освен това, предприема редица социално-икономически мероприятия, който предполагат превземането на Русия не със силата на оръжието, а с нагледни примери за успешно развитие.
Баронът се отказва от лозунга на Бялото движение за единна и неделима Русия. Предлага държавата да се развива на федеративен принцип, като признава независимостта на планинските народности и се готви да признае независимостта и на Украйна.
През пролетта на 1920 година настъплението на червените в Крим е отразено. През лятото белите успяват да навлязат в Северна Таврия, които им е нужно за попълване на продоволствените запаси. Но този успех е последен за тях.
Времето е изтървано. Червените уверено контролират по-голямата част от Русия и разполагат с много повече ресурси. Жителите на Съветска Русия изобщо не са чували за реформите на Врангел – за тях той е „Черният барон“, упорито желаещ да им върне „царския трон“.
Всъщност, Врангел не крие симпатиите си към монархията, но като гъвкав политик, в своята програма изобщо не настоява за възраждането на царската власт.
Обаче и това вече няма значение. Даже западните държави, оказвали до скоро помощ на белите, не желаят повече да губят пари за поддържане на противниците на Червените.
Любопитен момент: Майката на барон Врангел, Мария Дмитриевна Дементева-Майкова, на практика през цялото време на Гражданската война се намира в Петроград. Дори когато синът й става Главнокомандващ на Въоръжените сили в южна Русия, тя продължава да работи в съветски музей. Едва в края на 1920 година, преди окончателното поражение на белите, приятели на барон Врангел успяват да преведат Мария Дмитриевна във Финландия.
Оказвайки се в чужбина, Пьотър Николаевич Врангел не се отказва от борбата. Запазва щаба си, като има готовност всеки един момент да се впусне в битка с болшевиките. През 1924 година Врангел основава Руски Обществен съюз (РОВС) — най-масовата и влиятелна белогвардейска организация от имигранти, чието ядро е съставено от бивши офицери. По време на пика си, в редовете на РОВС членуват до 100 000 души. Организацията си поставя за цел в подходящ момент да възобнови въоръжената борба срещу болшевиките.
Самите болшевики се отнасят много сериозно към тази организация. Поради това и много от лидерите на РОВС или са отвлечени, или са унищожени от съветските специални служби. И до ден днешен се смята, че самият Пьотър Николаевич Врангел също споделя подобна участ.
Към есента на 1927 година на пламенния барон, мечтаещ за реванш, му се налага да си спомни, че е глава на семейство, което трябва да се издържа. Затова Врангел се мести в Брюксел, където си спомня ученото през младостта и започва работа като инженер в местна фирма.
През април 1928 година баронът се разболява от туберкулоза. Болестта протича много остро и скоротечно и след кратки, но жестоки болки генералът почива. И до днес някои историци са убедени, че Врангел не се разболява току така, а болестта му е „благодарение“ на съветските специални служби. В подкрепа на тази теза обаче няма реално никакви фактически доказателства.
Черният барон е погребан в Брюксел. По-късно съратниците му намират друго място за вечен покой – на 6 октомври 1929 година прахът на Пьотър Николаевич Врангел е тържествено препогребан в храма света Троица в Белград.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар