През 1771 година Гьоте завършва дипломната си работа по право и получава докторска степен. Следващите 4 години практикува като юрист. В същото време издава нови творби: романът “Страданията на младия Вертер” (1772), историческата драма “Гьоц фон Берлихинген” (1773). През ноември 1775 година Гьоте се мести да живее във Ваймар, където е поканен от херцог Карл Август. Там става един от управителите на херцога. Във Ваймар се запознава с Фридрих Шилер. Познанството на двамата се оказва много благотворно за развитието на немската литература.
Йохан Гьоте не обича светските приеми, никога не е посещавал нито Париж, нито Лондон. Жени се не за дама от знатното общество, а за обикновената цветарка Кристиане фон Гьоте- Вулпиус. Но в живота му жените заемат много важно място. Гьоте търси в жената идеала за “вечната женственост” и това му “увлечение” е за цял живот.
През 1795-1796 година пише романа “Вилхелм Майстер – години на учение”. През 1808 година излиза първата част на трагедията “Фауст” – върхът в творчеството на Гьоте. Той работи по втората й част до последните си дни.
Но Гьоте не е само прозаик. Майстор е и на поетичната форма, а освен това може да се похвали и с постижения в естествените науки. Има няколко работи по сравнителна морфология на растенията и животните; трудове по физика, геология и минералогия, и не на последно място – по медицина.
Йохан Волфганг фон Гьоте почива на 22 март 1832 година във Ваймар. В историята името му остава като едно от най-големите сред поетите, както и като безспорният гений на немската литература изобщо.
0 коментара:
Публикуване на коментар