Да чуеш пустотата

Далечните ни предци, които все още не познават същината на физичното явление ехо, го приемали като гласът на боговете или демоните. Днес всеки ученик в гимназиалните класове знае, че ехото е акустична или електромагнитна вълна, отразена от някакво препятствие и отново уловена от наблюдателя. С тези познания хората са се научили да използват ехо-сигнали за измерване на разстояния между източника на сигнал и обекта, от който той се отразява.

Акустичното ехо се използва в хидролокационните устройства, с които измерваме дълбочини. Електромагнитното ехо намира приложение в радиолокационните системи. Ехото, отразявайки се от йоносферата помага за осъществяването на късовълновите радиовръзки на големи разстояния, а едновременно с това ни дава и сведения за състоянието на йоносферата. Познаването на принципите на ехо вълните е залегнало в основата на още много промишлени и изследователски методи.

Първи практическо използване на ехото намират маите. Около 700 година в Чичен Ица е построена пирамидата на Кукулкан, чиито тесни стъпала по особен начин “съкращават” звуковите вълни, наслагвайки ги една с друга. Затова, ако на най-ниското стъпало някой започне да ръкопляска, на върха на пирамидата се чуват звуци, подобни на пляскането на крилата на свещените за маите птици.

Галерията на шепота в катедралата Свети Павел в Лондон

По-късно ефектът на ехото много често е използван от хората – едни за забавление, други за да плашат, а понякога и за наслагване на свещен трепет у онези, които са склонни да се поддават на внушения. В известната “Галерия на шепота” в лондонската катедрала Свети Павел може да се чуе всяка дума, произнесена шепнешком от човек, стоящ в срещуположната страна на балкона, намиращ се под купола на катедралата. Тайнственото явление се дължи точно на огромния купол с диаметър 32 метра, който заедно с изящните извивки на стените на сградата специално е разчетен така, че многократно да отразява звука. Така става възможно да се чуят дори и съвсем тихо изречените слова от разстояние 30 метра.