27 август 2015 г.

Видът на “искренно” разкайващ се домашен любимец, който току-що е извършил някаква беля, е възпирал не един стопанин от желанието да наложи строго наказание на виновника. Учените обаче твърдят, че кучетата лъжат стопаните си. И изобщо не изпитват никаква вина. 

Външните прояви на “разкаяние” изобщо не са признак, че кучетата изпитват вина или срам. “Съществуват няколко изследвания, които потвърждават заключението, че кучетата не изпитват вина. Мозъкът им работи по по-различен начин от този на човек”, казва ветеринарът Сюзън Хейзел от Университета в Аделаида (Австралия).
Доктор Хейзел предполага, че кучетата са се научили да приемат “виновна поза”, все едно търсейки извинение пред ядосаните си стопани, тъй като просто са се адаптирали към съвместния живот с човек през хилядите години, откакто двата вида си сътрудничат.

Казано с други думи, кучетата са открили ефективен начин да избягват наказанията за белите, които са направили, като прибягват до имитиране на вина.

Важно е да се подчертае, че те се правят на “разкайващи се”, като се водят по външните прояви на собствениците си. Умеят да разчетат скритата заплаха в езика на тялото на човек, даже преди стопанинът да осъзнае какви емоции изпитва, обяснява Сюзън Хейзел.

Това обаче, не означава, че са безчувствени и не изпитват никакви емоции. Според невролога и специалист по емоциите Як Паксеп, всички топлокръвни животни са в състояние да изразяват страх, гняв, страст, майчина грижовност, да преживяват щастие или да се чувстват самотни. Това са първични емоции.

Хората са способни да изпитват и вторични емоционални състояния като вина, срам, смущение, ревност, ненавист, презрение, гордост и вярност. Но такива емоции са достъпни само на човек, защото предполагат сложни съждения за добро и лошо, или за социалния статус. Някои учени наричат тези емоции “морални”. Кучетата просто не притежават такива чувства.

Специалистът по поведение на животните Илейн Хенли от Шотландия, обобщава: “Знаем, че кучетата изпитват чувства. Какво точно изпитват обаче може само да предполагаме, съдейки по външни признаци. Чувството за вина или срам им го приписваме ние – хората”.
Хенли подчертава, че животните са способни да реагират на промените в тембъра на гласа, движенията и миризмата на стопаните си. За тях е разпознаваем и “ароматът” на гнева на човека, който се грижи за тях.

0 коментара:

Публикуване на коментар