Мечки-призраци

Майка и малкото й кермодско (лат. Ursus americanus kermodei) мече се завръщат от лов в горите, недалеч от Тихоокеанското крайбрежие. Осем месечното мече засега не може само да лови риби и за разлика от майка си, която носи в зъбите си богат улов, се прибира у дома с “празни лапи”.

Кермодската мечка е подвид на обикновената северно американска черна мечка (барибал), но цветът й не винаги е същия. Известно е, че на десет кермодски мечки само една е бяла. Въпреки разпространеното мнение, белите барибали не са албиноси или роднини на полярните мечки. Бялата си окраска представителите на тези животни дължат на мутация в гена MC1R. Същият ген отговаря за рижите коси или светлата кожа при човек.

За да се роди бяло, мечето трябва да наследи мутацията едновременно и от двамата си родители. Заради необичайният им цвят, местните индианци наричат такива животни мечки-призраци (англ. spirit bear).

Кермодските мечки са наречени в чест на Франсис Кермод, който първи описва вида в началото на ХХ век. По-късно, докато наблюдават популацията на тези животни, учените откриват, че черните мечки не са толкова ефективни в риболова, колкото белите, които са по-трудно забележими за рибата. И макар че през нощта шансовете да се сдобият с плячка при тях да са почти нулеви, установено е, че за един ден белите мечки са с 30% по продуктивни при риболова.