20 юни 2015 г.

Зелените павиани, наричани още анубисови павиани (Papio anubis) живеят в централните части на Африка. При тях има строга йерархия в общността. Това означава, че всеки индивид заема точно определеното му място в стълбицата на старшинство, и онези, които са с по-нисък статут се подчиняват безусловно на висшестоящите. Павианите на върха на социалната стълбица живеят, размножават се и се хранят единствено за свое удоволствие, а на останалите им се налага да се задоволяват с останките от “царската трапеза”. Изобщо, подобна “вертикала на властта” е често срещана в животинския свят и в частност при приматите, така че павианите не са изключение от правилото.

В действителност обаче, общността на анубисовите павиани е далеч по-гъвкава. Твърдата йерархия се смекчава от възможността за проява на “волеизлияние на народа”. Тази особеност е забелязана, след като с помощта на GPS-датчици са наблюдавани 25 индивида, живеещи на свобода. За период от 14 дни зоолозите следят движението на павианите и понеже датчиците отбелязват всяко местоположение на животните, изследователите събират база данни от 20 милиона точки. По обем информацията е колосална, но точно по този начин са успели да проследят както груповото преместване на стадото, така и поведението на всеки от индивидите – кога играе, кога се храни и т.н.

За анализирането на данните, разбира се, е използвана специална компютърна програма, която позволява да се различават сигналите от индивидуалните маркери на всеки павиан и да се направи разликата между груповото “мислене” и личното придвижване. Ключова особеност в изследването е това, че авторите успяват да “изчислят” груповите премествания на павианите. Например, ако някой от тях тръгне в една посока, то втори павиан може да го последва, или да избере друга посока, а първият от своя страна може да реши, дали да продължи по своя си път, или да последва съседа си. По-рано, без GPS и методиката за обработка на такава информация, подобен анализ е бил невъзможен, а от там много от особеностите в поведението на животните остават незабелязани.

В статия за списание Science Демиън Фарин от института Смитсониан и колегите му пишат, че решението накъде да вървят павианите вземат заедно – въпреки вътрешната за стадото йерархия. Т.е., ако достатъчно голям брой от маймуните поемат в една посока, то цялото стадо тръгва в същата. Разбира се, отделните индивидуални посоки на движение на членовете на “инициативната група” винаги се различават, но избора винаги протича по някакъв средно претеглен вектор за посоката на движение.

Важното, според учените е, че основно не е мнението на “ръководството”, а мнението на болшинството – ако “главният” тръгне в една посока, а петима “подчинени” поемат в друга, накрая стадото се присъединява към петимата.

Подобно нещо се случва в рибните стада, птичите ята и при насекомите, но при павианите социалната структура е много по-добре очертана, така че да се наблюдава подобна проява на демокрация е неочаквано откритие. В същото време обаче, именно простото съгласяване с мнението на болшинството позволява да се вземат бързи и безболезнени решения, а не да се тъпче на едно място, докато индивидите “се изяснят” помежду си.

Учените подчертават изрично, че не става дума за противопоставяне на алфа-индивида и всички останали: изборът на посока за придвижване става, така да се каже, чрез преброяване на онези, поели по една посока и другите, поели в друга. Много рядко зоолозите са отбелязвали шест-седем маймуни да станат и да тръгнат едновременно в една посока. Обикновено някой от индивидите първи поема нанякъде, и учените се заинтересуват, за да установят какво кара №2, №3 и т.н., да поемат и те – било след първия, или в друга посока. Специалистите не изключват възможността отделни индивиди да имат способността да “увличат” след себе си “общественото мнение”, накланяйки го в своя полза.

Трябва да се отбележи още, че йерархичните структури в общността не винаги означава постоянни скандали и спречквания – поне що се отнася до маймуните, то те се опитват по всякакъв начин да избягват скандалите. В тази връзка може да се припомнят опитите на зоолози от Университета в Страсбург, които обучават зелени макаци да отварят кутии с храна, но при това обучение преминава само един индивид от групата, при това представител на най-ниско ниво от социалната стълбица. Оказва се, че висшестоящите, дори разбирайки, че в кутията има храна, се съгласяват тя да бъде отворена от “подчинения”, и началството даже нямало нищо против да наблюдава действията на “подчинения”, за да може само да се научи да си взема храната.

Друг пример за смекчаване на йерархичните порядки се наблюдава при капуцините, при които подчинените мъжкари са свързани в другарска “социална мрежа” с алфа-самеца, така че той се оказва “пръв сред равни”, а мъжката част на стадото формира нещо като мъжки клуб с председател, който се харесва от всички членове на групата.

Стремежът по някакъв начин да се загладят и дори да се прескочат твърдите правила на йерархичната пирамида е напълно логично обясним. Подобна социална организация в чист вид би означавала постоянен стрес за всичките й членове. Преди няколко години приматолози от Университета в Принстън публикуваха статия, в която твърдяха, че алфа-самецът при жълтите павиани е подложен на същия стрес, както и най-ниските “чинове” в стадото му. Всъщност, възможно е при всички маймуни, живеещи в някакъв вид общности, да е допустимо съвместяването на демократичния избор и йерархичната пирамида – за да се избегнат ненужните скандали и схватки, което пък винаги води до повишаване  на “жизнения стандарт”.


0 коментара:

Публикуване на коментар