26.5.15

Златният саркофаг с предполагаемите останки на 
Филип II Македонски и короната, открити в гробницата
във Вергина
Воин и дипломат, Филип II е цар на Македонското царство между 359-336 г. пр.н.е. Убит е в Еге от човек от личната си охрана – Павзаний, по време на сватбата на дъщеря му с царя на Епир. И древните, и съвременните историци обаче не могат да постигнат консенсус за причините, довели до убийството на Филип II. След смъртта му на трона се качва 20-годишният Александър. На баща си той дължи централизирането на властта в Македония, обединяването на гърците и много добрата армия – фактори, които позволяват по-късно на Александър да създаде най-огромната за времето си империя.

През 1977 година археологът Манолис Андроникос  открива във Вергина богата гробница. Седем години по-късно, през 1984 година Джонатан Масгрейв (Jonathan Musgrave), Джон Праг (John Prag), и Ричард Найв (Richard Naeve) изказват предположението, че в гробницата са погребани останките на Филип II. Основният аргумент на учените е повредената очна кухина на черепа от гробницата във Вергина. От писмени свидетелства се знае, че Филип II е ранен и губи окото си по време на битка. През 2000 година обаче, Антонис Вартсиокас публикува в списание Science статия, в която се казва, че очната кухина на останките от Вергина е повредена по време на кремацията и много по-късно – при разкопките.

В нова статия, публикувана наскоро в International Journal of Osteoarchaeology, изследователите Теодор Антикас  и Лора Вин-Антикас се опитват да намерят обяснение на загадката. Работата им е базирана на изследвания с помощта на компютърна томография и рентген-флуоресцентен анализ. Според изследователите, човешките останки от гробницата във Вергина принадлежат на Филип II и скитска “принцеса”.

Единият от скелетите принадлежи на мъж на възраст около 40-50 години. За това доказателство са костите на черепа и таза му. Останките сочат, че приживе е яздил много – открити са следи от износване на хрущялните дискове в долната част на гръбначните прешлени гръбначния стълб, както и общото състояние на костите, към които се закрепват мускулите, активно натоварвани по време на езда.
Състоянието на синусите и лицевите му кости пък сочи или за травма, или за заболяване на горните дихателни пътища. Изменения в ребрата говорят за белодробно заболяване, но не може да се каже какво точно е било то.

В писмените източници има свидетелства за много рани, които е получил приживе Филип II. Демостен например, пише, че царят е раняван в окото, в ръката, ключицата и единия крак. Изследователите са открили само следи от травми по костите на ръката. Но те отбелязват, че увреждането на меките тъкани, като например загубата на око, може да не остави следи върху костите.

Друго доказателство също “подкрепя” твърдението, че в гробницата е погребан Филип II. Вторият скелет от гробницата е “допълнителното доказателство”. Скелетът не се е запазил толкова добре и цялостно, колкото скелетът, за който се предполага, че е на македонския цар. Съдейки по останките и дългите кости, той е принадлежал на жена на възраст около 30 години. И при нея са забелязани следи от херния на дисковете между гръбначните прешлени, т.е. – жената също е яздила доста. Освен това, подбедрицата на крака й е запазила следи от счупване, заздравяло докато е била жива. Но травмата е била толкова сериозна, че е довела до скъсяване на крака. Интересното е, че по времето, когато е открита гробницата, археолозите откриват, предпазители за крака с различна дължина. Изследователите предполагат, че тези части от доспехи са правени специално за жената. Възрастта й, оръжията и доспехите, както и следите от дълго време прекарвани на кон, насочват към седмата жена на Филип II Клеопатра Евридика – дъщерята на скитския цар Атей.

0 коментара:

Публикуване на коментар