13.5.15

Река Тибър и останките от моста Емилий - най-старият известен каменен мост в Рим
“Умен град” е онзи, който подобрява инфраструктурата и управлението на ресурсите си съобразно съществуващите и бъдещите потребности. Така смятат геологът г Донатела де Рита  и археологът-класик Кристина Хойбер. Своята теория те обясняват с пример, в който разглеждат два древни града – Рим и Неапол. Работата им е публикувана в майския брой на GSA Today.

Авторите смятат, че Рим от времето на седемте царе (753 – 509 г. пр.н.е., от основаването на Рим от митичния Ромул, станал първи цар и до низвергването на Тарквиний Горди и установяването на римската република) е бил “умен град”. Мнението си те обосновават с това, че разрастването на града не е оказвало съществено влияние на местните природни условия. Рим, чиято икономика в ранните му години се основава на селското стопанство, се развива на невисоки хълмове. Разположението му в алувиалната равнина на река Тибър предоставя плодородни почви, лесен начин за комуникации и пътни връзки, както и отлични условия за търговия край бреговете на реката. Стопанствата са многобройни, част от тях се намират в пределите на градските стени. Съвкупността от тези дадености позволява на града сам да се издържа. Рим освен това е разполагал и с голямо разнообразие от водни  ресурси – реките Тибър  и Анио, както и с няколко природни извора, разположени вътре зад градските стени.

За разлика от Рим, по същото време Неапол разполага с много по-малко ресурси и е изложен на повече геоложки опасности. Неапол се намира на брега на залив и това го прави лесен за отбрана, благодарение на което градът е с процъфтяваща морска търговия – тя играе основна роля в икономиката му. Но сложният релеф вътре в градските предели съществено ограничава възможностите за селскостопанска дейност и от там – разгръщането на различни занаяти и съпътстващи индустрии. Вместо това, за да се разраства, Неапол е принуден да расте “във височина”, използвайки природните морски тераси. Авторите на статията смятат, че именно геоморфологията е спирала развитието на Неапол и така градът е бил далеч по-малко значим в рамките на Римската държава.

С течение на времето бързото разрастване на градовете и увеличаването на броя на населяващите го, довеждат до прекомерно използване на ресурсите и съответно до увеличаване на рисковете. В резултат на изчерпването на едни ресурси и безразборното експлоатиране на други градовете стават нестабилни и крехки системи, които са силно уязвими за природни бедствия като наводнения, изригвания на вулкани или земетресения.


0 коментара:

Публикуване на коментар