Стрелящите скорпиони не харчат безразборно запасите си от отрова

Много животни се защитават, като изстрелват по враговете си някакъв вид неприятен химикал – сетете се за скунксовете или бръмбарите-бомбардировачи. Сравнително малко обаче са животните, които стрелят с отрови. И това е логично обяснимо – специалните токсини, които се използват за ловуване, са много ценни, за да ги пилеят как да е. Все пак има видове, които използват като защитно “дългобойно” оръжие именно отровни “снаряди”. Един пример са плюещите кобри. Те са способни да изстрелят отровата от отровните си зъби на разстояние от няколко метра, като се “целят” в очите на врага си. Когато ловуват обаче, те се държат с плячката си като “нормалните” кобри и я убиват с ухапване.

Освен плюещите кобри, стрелба с отрова използват и някои скорпиони, но едва ли си струва да ги наричаме и тях “плюещи”, тъй като отровата при тях се събира в опашката (или по-точно – в задният, удължен дял на коремчето) и излиза навън през отверстие в иглата, разположена в последния сегмент на тялото. През 60-70-те години на XX век зоолозите са установили, че най-малко седем вида от рода Parabuthus, обитаващи тропическите части на Африка, могат да изхвърлят отрова. Учените обаче дълго време предполагат, че стрелбата с отрова при членестоногите се извършва рефлекторно, когато те са изплашени.

Уилям Хейс и Зиа Нисани от Университета Лом-Линд обаче установяват, че скорпионите изобщо не хабят отровата си, без да оценят “с ума си” степента на опасност. До изясняването на този факт учените са стигнали с прост опит: няколко възрастни скорпиона Parabuthus transvaalicus са улавяни за корема с пинцети, което трябва да имитира нападение. Или пък са обдухвани с въздух откъм гърба, което имитира дишането на голямо животно. Опитвани са и комбинирани варианти – с имитация на нападение посредством пинцетите и обдухването.

Би трябвало в третия случай опасността да бъде възприемана като по-голяма и достоверна. За членестоногите това би трябвало да изглежда като да са хванати от хищник, който се кани да го поднесе към устата си. В статия за списание Behavioral Processes, се посочва, че скорпионите показват най-голяма склонност да “стрелят” с отровните си заряди най-вече, когато съвпадат признаци за нападение. При 87,5% от тези случаи ответната реакция е налице. Ако скорпионът просто е хващан с пинцети, то реакция се наблюдава само в 12,5% от случаите, а ако просто им “подухнат зад опашката” животинките изобщо не си правят труда да пилеят отровните си запаси.

При друга серия от експерименти, учените проследяват движенията на тялото на скорпиона при стрелба и траекториите на струите отрова. Целта на наблюденията е да се установи, дали членестоногите се опитват да уцелят определени, най-чувствителни места от противника (подобно на плюещите кобри), или просто стрелят, без да “се целят”. Оказва се, че като цяло скорпионите не преследват никаква точност в стрелбата, а се опитват капки от отровата да се разхвърчат на колкото е възможно по-голяма площ. Движението на опашките позволява на скорпионите да разпръснат отровни капки по дъга от 190 градуса.
Ако скорпионът се сблъска със земеровка или скорпионов хамстер, които могат лесно да се разправят с членестоногото, струята с отрова попада навсякъде – в очите им, в носа и по цялата кожа. Докато нападателят се съвзема от атаката с “бойни отровни вещества”, скорпионът има време да се измъкне.

Като цяло резултатите от изследването се оказват до известна степен предвидими – скорпионите действително не разчитат само на рефлекси, когато прибягват до стрелба с отрова и я използват само в случаи на реална опасност. И в интерес на истината, не залагат много на точността в стрелбата.