Каква е функцията на изпъкналата брадичка при човек?

Ако сравним съвременните хора с някои от праисторическите ни предшественици като неандерталците например, ясно се забелязва, че имаме много по-изразена брадичка. Досега се смяташе, че това развитие на брадата ни е било необходимо, за да подсили долната челюст, така че да се балансират силите, които й въздействат при дъвчене. Натан Холтън и колегите му от Университета в Айова обаче твърдят, че издадената напред брадичка при хората няма никаква по-специална роля.

За да проверят, дали е необходимо да се подсилва костта на долната челюст при човек от претоварвания, изследователите решават да проследят развитието на човек след тригодишна възраст и да изчислят силите, които въздействат на челюстта в различните етапи от човешкия живот. Сигурно много от вас са забелязвали, че с възрастта брадичката ни нараства и това е доказано с множество измервания. Авторите на новото изследване пишат в статия за Journal of Anatomy, че тази промяна не е свързана с никакъв механичен стрес. Нещо повече, на тригодишна възраст долната ни челюст в някои отношения е много по-здрава, отколкото в зрелите ни години – на някои натоварвания е по-устойчива и ефективна, отколкото “дъртите кокали”. А на тригодишните деца брадичките са все още съвсем малки.

Защо тогава, сравнено с предците ни, при нас брадичката е толкова издадена? Като цяло в рода Homo лицето се е смалило. При Homo sapiens то се оказва далеч по-малко спрямо еволюционните ни роднини. Това смаляване се дължи на факта, че в хода на еволюцията различните части от лицевата ни структура са спирали растежа си във все по-ранна възраст. Долната челюст обаче все пак продължава да расте по-дълго, отколкото другите части на лицето ни. И тя просто става по-голяма на фона на всички други лицеви кости.

Обаче, ако голямата си брадичка дължим само на общото смаляване на лицето, възниква друг въпрос: защо се налага лицето ни да остава по-малко? Вероятно обяснението за това се крие в промяната на начина на живот. Древните хора са започнали да се бият един с друг много по-малко и са започнали да си сътрудничат, а промяната в социалната среда буквално се е отразила положително на лицата им. (В статия за списание Biological Reviews от миналата година се казваше, че еволюцията е конструирала така лицето на австралопитеците, че да издържат юмручен удар, нанесен от някой “събрат”.)
От друга страна, при хората размерите на телата също са намалени, което означава, че се понижават количествата кислород, необходими на организма. С намаления “разход” на кислород стават ненужни и огромните носове, затова и носната кухина при човек намалява. Лицевите кости вече не се налага да поддържат огромната носова кухина, затова и те започват да намаляват на размер, а от там се променя и цялото ни лице. Така лицевите кости започват да спират растежа си на все по-ранна възраст.

И ако се опитаме да дадем конкретен отговор на въпроса от заглавието “Каква е функцията на изпъкналата брадичка у човек?”, то трябва да кажем просто: Никаква.
Относително по-големите размери на долната челюст спрямо другите кости на лицето ни са страничен ефект от общите еволюционни процеси, през които е преминал човешкият род.