Изследователят проучва останките на стегозаври, открити в “гробище” на динозаври в централна Монтана. Така се натъква на откритието, че образците от костни пластини може да се разделят по форма на две групи. Едните са тесни и заострени, другите – по-широки и със заоблености. Анализът им показва, че всички пластини принадлежат на един и същи вид — Stegosaurus mjosi. Според изследователя, разликата във формата на пластините е пример за свойствения за тези динозаври полов диморфизъм – общобиологично явление, при което самките и самците на един вид имат различни според пола анатомични особености (освен разликите в репрудоктивната система)
За да отговори на въпроса, коя от пластините е принадлежала на женски и коя на мъжки стегозавър, изследователят използва хипотезата за “хендикапа”. Според тази хипотеза, в хода на еволюцията самците на много видове птици специално си “отглеждат” красиви, но абсолютно непрактични украшения – дълги опашки или ярки оперения на гребена, например. Самецът, перчещ се с вредните от гледна точка на оцеляването признаци, цели по този “самоубийствен” начин да демонстрира пред самките своето мъжество.
Използвайки тази теория спрямо стегозаврите, може да се предполага, че самките са носели острите пластини, за да се защитават ефикасно от хищниците, а самците са носели по-закръглените пластини, за да привличат самките, демонстрирайки по този начин, че хищниците не ги интересуват. Развивайки по-натам тази идея, Саита допуска, че при стегозаврите, както и при други видове динозаври може да са съществували сложни брачни ритуали, подобни на онези, които днес може да видим при най-близките роднини на динозаврите – птиците.
По-рано беше лансирано и предположение, че костните пластини по гърбовете на стегозаврите са им били необходими, за да укрепват мускулатурата и освен това са служели като ребрата на радиатор в системата за регулиране на телесната температура на животните.
0 коментара:
Публикуване на коментар