16 април 2015 г.

Ако трябва да съпоставяме със съвременните фотоапарати, човешкото око е в пъти по-мощен “уред”. Може за сравнението да приемем, че един пиксел отговаря на една от чувствителните към светлина клетки в окото – пръчиците или конусчетата – то всяко от очите ни разполага с между 120 и 140 мегапиксела.

Тези “пиксели” обаче не са равномерно разпределени. В централното зрително поле на всеки квадратен милиметър се падат до около 200 000 рецептора, което е в пъти повече от периферните части на зрителното поле.

При масовите съвременни любителски фотоапарати плътността на пикселите е 10-20 пъти по-ниска, отколкото в окото ни. Затова и зрителният ъгъл на човешкото око е по-голям, отколкото при фотоапарти с фокусно разстояние на обектива, подобно на това при окото (около 23 мм).

Подобно съотнасяне обаче е съвсем условно. В окото ни клетките са разделени (най-общо казано) на две – пръчиците отговарят за възприемането на светлината изобщо, а конусчетата се грижат да различаваме цветовете. При апаратите не е така. За всеки от основните цветове от спектъра са формирани отделни слоеве върху матрицата на апарата. Освен от плътността на пикселите върху единица площ, качеството на снимките зависи от много други технически фактори (без да отчитаме чисто естетичните умения на фотографите), сред които скоростта на обработка на информацията от матрицата, скоростта на запис и капацитета на паметта на апарата, качеството на оптичната система и т.н.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...