Избухването на Тамбора е най-силното, документирано в човешката история. По-мощно е от изригването през 1883 година на Кракатау и поне 20 пъти превъзхожда по сила изригването на Везувий, вследствие на което от лицето на Земята са заличени древният Помпей и Херкулан. Ако подобно изригване се случи в наши дни, последствията ще са още по-катастрофални, твърдят експерти.
Жилен д’Арси Ууд – историк, специализирал се в изучаване на глобалните климатични процеси в исторически план, казва: “Експертите са единодушни, че подобно изригване ще има неописуеми по катстрофалност мащаби. Логистичните ни системи, запасите ни от хранителни продукти и инфраструктурата ни днес са далеч по-развити, отколкото в началото на XIX век. Но днес на Земята живеят над седем милиарда души, и всички са зависими от сложните системи за транспортиране и търговия с тези продукти и стоки. Спомнете си за начина, по който изригването през 2010 година на Ейяфятлайокутъл в Исландия обърка тотално въздушния трафик. Това изригване беше нищожно на фона на онова, случило се преди 200 години.”
“Изригването на Тамбора става пряка причина за смъртта на между 71 и 121 хиляди души. Днес светът обаче е далеч по-гъсто населен”, казва Джейни Крипнър – вулканолог и докторант от Университета в Питсбърг, Пенсилвания. “Ако нещо с мащабите на Тамбора се случи в наши дни, много по-голям ще е броят на хората, чийто живот ще се окаже под заплаха”, допълва тя.
“В момента по света всяка година около 1500 вулкана потенциално се активират. Около 800 милиона души на планетата ни живеят на по-малко от 100 километра от вулкан. При мощно изригване тези хора са потенциално под заплаха”, казва още вулканологът.
Когато Тамбора изригва, голяма част от жертвите се оказват местните жители, които загиват от пирокластичните потоци – лавина от супер горещи газове, прах и скални късове. Тази лавина погребва цяло племе, живеещи на 25 километра от вулкана. След изригването на Тамбора от това племе остават само артефактите, открити при археологически разкопки, два овъглени от невероятната температура скелета и изчезналият език на племето, от който са се запазили само 48 думи.
За останалите жертви в глобален мащаб са се “погрижили” последвалите след изригването цунами, глад и епидемии. Заради непрекъснатите валежи и лошата хигиена, гладуващите хора по целия свят стават лесна “плячка” за инфекциозни заболявания като тиф, например.
Вулканолозите знаят, че при изригване с мащабите на Тамбора, ще последват две – три години с глобално понижение на температурите. Прахът и серните съединения, изхвърлени в земната атмосфера при изригването на Тамбора, затъмняват слънчевата светлина и средногодишната температура в световен мащаб спада с 1, 7°C. В по-ново време, когато през 1991 година във Филипините изригна вулкана Пинатубо, температурите в глобален мащаб спаднаха с 0.5°C.
Подобни промени в температурата, макар и да изглеждат минимални, водят до по-ниски добиви от хранителни продукти, твърдят учените.
След Тамбора из цяла Европа започват бунтове, тъй като хората масово гладуват, заради последвалите лоши реколти и привършването на запасите от храни. В Швейцария например се стига и до още по-ужасяващи случки. Документирани са случаи, в които майки убиват децата си, за да не ги гледат как се мъчат от глад. По-късно тези жени са съдени и обезглавени, заради стореното от тях.
Дори и със съвременните технологии не бихме могли да избягаме от последиците на климатична катастрофа от такъв мащаб – ще трябва да я преодоляваме и да понесем всички несгоди, които ще ни причини, категоричен е Жилен д’Арси Ууд.
Науката все още не се е научила да предсказва кога може да се случат подобни катастрофи. Проследяването на вулканичната активност, особено на големите вулкани и системите за ранно предупреждение на населението в потенциално опасните райони – това за момента е по силите на научния свят, в усилията му да сведе пораженията до минимум при катастрофи с мащабите на изригването на Тамбора.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар