Нова теория: Не сушата, а вътрешни боричкания за власт са довели до гибелта на Теотиуакан

В централната част на съвременно Мексико се намират руините на древния град Теотиуакан. Антропологът от Националния автономен университет на Мексико Линда Мансаниля лансира нова хипотеза за причините, довели до упадъка на града. Доводите си тя е изложила в статия за списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Руините на Теотиуакан се намират на около 50 километра на североизток от съвременния Мексико сити. Теотиуакан по всяка вероятност води началото си около II в. пр.н.е. Простирал се е на площ от 26-28 квадратни километра и според различни оценки е населяван от между 100 и 200 хиляди души.
Градът е строен по единен план – има правилна планировка. В епохата на своя разцвет културата на Теотиуакан оказва огромно влияние на другите народи, населявали територията на съвременните Мексико и Гватемала. Владетелите на града са контролирали централните предпланински райони на днешно Мексико и по всичко личи, че са имали достатъчно тесни контакти със съседните им цивилизации на маите, сапотеките от долината Оахака и Монте Албан.

През VII век градът е разрушен и изоставен. Защо загива Теотиуакан, все още не е ясно. Проблемът е дискутиран от години. Линда Мансаниля отбелязва, че до момента археолозите не са открили никакви свидетелства за нахлуване отвън. Тя освен това предполага, че градът не е опустошен заради неблагоприятни климатични условия – засушаване за дълъг период от време, например. Според антрополога, причина за западането на Теотиуакан е борбата за власт между групировки, вътре в самия град.

Линда Мансаниля базира предположенията си на археологически разкопки, анализ на човешки останки и артефакти, открити на територията на древния град. В хипотезата си антроположката включва идеята, че вследствие на вулканични изригвания през първи и четвърти век хората са били принудени да се преселят от по-южните райони към Теотиуакан. Миграциите довеждат до това, че в града се смесват няколко етнически групи.

Анализ на древни ДНК, изотопни анализи, изследвания на продуктите, които са консумирали някогашните жители на града, както и икономически анализ на дейностите в него показват, че новодошлите са заселили в “предградията” на Теотиуакан и в близките му околности. Някои от преселниците са притежавали специфични умения. Градските “бизнесмени” са се възползвали от тях и са им поръчвали извършването на определени специфични работи. Това дава положителен ефект върху икономиката на Теотиуакан, но води и до изостряне на конкуренцията между отделни райони и прослойки в града и обществото.

С течение на времето възникват напрежения между богатите “поръчители”, “вождовете” от покрайнините и представителите на официалната власт. Според Линда Мансаниля напрежението расте заради настояването на властите за тях да остане контролът върху всички природни ресурси.

В крайна сметка нагнетяването на нетърпимостта в отношенията еволюира в бунтове и хаос. Антропологът предполага, че “озлобените граждани” са изгорили всички административни сгради и ритуални съоръжения, изпотрошили са скулптурите и много от знаковите постройки. Това погубва Теотиуакан, казва в заключение авторката на новата хипотеза.