След смъртта на великия илюзионист е намерено неговото оригинално свидетелство за раждане, от където става ясно, че се ражда в семейството на унгарски евреи. Родителите му пристигат в САЩ през 1878 година.
Свидетелски разкази са запазили мълвата, че фокуси започва да прави още докато е на 10 години. Иначе още от самото начало на кариерата си удивява всички зрители с майсторското си освобождаване от белезници и усмирителни ризи, както и с демонстрацията на различни ефектни трикове. Самият той си спомня, че онова, което го подтиква към изкуството на илюзионистите е голямата му любов към сладките неща. Баща му бил скъперник и имал навика да заключва шкафовете у дома им, в които се съхранявали най-различни сладки вкусотии. Худини се научава още от детските си години да отключва различни ключалки и катинари. Това си умение използва в много от фокусите си. След дълги тренировки се научава и да “помпа мускулите си”, когато се налага да се освобождава от окови, например. После ги отпускал и веригите с всички заключващи механизми по тях просто се свличали от тялото му.
В началото Худини изнася представления из САЩ заедно с брат си. Специалитет са им фокусите с карти, а един от най-прочутите им номера е “Асото на Худини”. За да демонстрират фокуса вземат обикновена карта с дупка по средата, плик с големината на картата и лента, дълга около метър. Поставяли картата в плика и го залепяли. После през дупката в плика и картата минавала лентата. При отварянето на плика обаче, картата излизала от него съвсем свободно, все едно лентата не е минала през нея. Измамата се състояла в това, че картата, която уж се поставя в плика се оказва на половина зад лявата ръка на фокусника – пликът предварително е отрязан с бръснач по дължината си. Така лентата, която уж преминава през плика и картата, всъщност заобикаля картата.
После идва славата му на човек, който може да се измъква от всякакви затворени пространства. В началото демонстрирал номер, в който излиза от бидон за мляко. На сцената поставяли бидон с голямо гърло, пълен до горе с вода. Худини влизал в бидона с ръце, оковани в белезници. После сядал в бидона. Разбира се, част от водата се изплисквала от гърловината на бидона. Слагали капак отгоре и го заключвали с катинар. Върху бидона хвърляли непрозрачно парче плат, а след няколко минути я махали. До бидона вече седял Худини, и си играел с вече свалените белезници. Целият фокус се крепи върху двойните стени на бидона. Пространството между двете стени се пълни с вода, а в капака имало въздушни клапани, които позволявали на Худини да диша. За него оставало само да се освободи от белезниците – номер, който владее от малък.
Друг от известните му фокуси става популярен като “Метаморфоза”. Худини го изпълнява заедно с брат си Тео. Завързали ръцете на брат му и го заключвали в голям дървен съндък. Хари се качвал върху сандъка и дърпал завеса. На три завесата падала, а пред очите на изумените зрители на мястото, където преди малко бил Хари, се покланял Тео. След като отваряли сандъка отвътре се появял овързания с въже Хари Худини. За този фокус използвали устройство, което професионалистите наричат сандък-измама. В него има панел, зад който може да се скрие човек. Тео, след като се освобождавал от чувала, в който го завързвали, се измъквал от сандъка през тайния панел. Пълзешком заемал мястото на брат си, а Худини влизал в сандъка, като предварително се овързвал с въже.
Какво точно му е помагало да се измъкне от усмирителните ризи, не е много ясно. Знае се, че в Канзас Сити Худини се освобождава от усмирителна риза, като при това е закачен да виси на 9 метра над земята пред сградата на местната поща. След две минути и половина интензивни извивания, фокусникът успява да накара здравата брезентова “опаковка” да се смъкне от тялото му.
Талантът му го прави прочут. Става приятел дори с президента Теодор Рузвелт. През последните години от живота си пише много книги, в които разкрива част от фокусите си, но най-вече яростно критикува шарлатаните, които твърдят, че за илюзиите им помагат свръхестествени сили.
Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. По време на гастрол в Монреал в гримьорната му влизат трима студенти, единият от които е шампион по бокс в местния колеж. Искали да знаят, дали наистина Худини можел да понася силни удари в областта на корема. Худини просто кимнал и в същия момент получил неочаквано два или три удара от боксовия шампион. Илюзионистът все пак успял да го спре и като стегнал мускулите си казал: “Сега вече може да удряте”. Твърди се, че Худини просто разтрил удареното място. Няколко дни не обръщал внимание на болките, но се оказва, че ударите са предизвикали спукване на апендикса, в резултат на което се е развил перитонит. През 1926 година няма още антибиотици и само чудо би могло да спаси маестрото. На 31 октомври 1926 година Худини почива в Детройт.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар