16 март 2017 г.

Когато говорим за учените, обикновено си представяме вглъбени, отдадени изцяло на работата си хора. Има и такива. Но не винаги е нужно да се работи в постоянно напрежение.

При някои от големите учени постиженията идват без да е нужно тотално отдаване. Не, че не полагат усилия, но до голяма степен прозренията им идват далеч по-лесно. Случаят с Георг Симон Ом е от този вид.

Роденият на 16 март 1789 година в Ерланген Георг Ом няма щастието да се появи на бял свят в заможно семейство. Баща му е шлосер, а майка му е дъщеря на местен шивач. В детството си получава знания от баща си, който макар и без официално образование бил доста ерудиран човек. На 11 години Ом започва да посещава училище в родния си Ерланген. По-късно се прехвърля и в университета в града, но вместо да заляга над ученето е разкрит, че прекарва голяма част от времето си в гуляи и забавления.

Баща му го изпраща в Швейцария, където през септември 1806 година, след завършването на образованието си, Ом започва работа като преподавател по математика. Работата като учител не му е по сърце. Личи си, че я върши най-вече заради заплащането. В същото време упорито работи по физични експерименти върху електричеството.

През 1827 година в Берлин излиза от печат книгата “Галванична верига, преработена математически”. В този труд е формулирано и правилото, което днес наричаме закон на Ом. В простото наглед уравнение е описана фундаменталната връзка между трите основни параметъра в една електрическа верига – напрежението, тока и съпротивлението. Любопитното е, че формулираното от Ом правило дълго време не среща одобрение в научните среди. Напротив, откритието на Ом е приемано с недоверие или още по-зле - тотално отричано. Едва през 1841 година трудът на бавареца е оценен и признат от Кралското научно дружество на Британската корона. 4 години по-късно Ом е признат и за академик в родната Бавария, като е удостоен с членство е Академията на науките на Бавария.

Георг Ом почива на 6 юли 1854 година в Мюнхен.

0 коментара:

Публикуване на коментар