15.3.17

Съществува една максима, че империите идват и си отиват с проливането на много кръв. От дистанцията на времето, днес можем да твърдим, че раждането на Римската империя наистина започва с проливането на кръв, при това – кръвта на много виден човек.

Историците са единодушни, че убийството на Гай Юлий Цезар може да се смята за началото на трансформирането на Римската република. На мартенските иди – 15 март – 44 години преди новата ера, в най-висшата институция на републиката – Сената, група сенатори се нахвърлят върху диктатора и слагат край на живота на човека, прославил себе си и Рим. Иронията в цялата случка е, че Касий, Брут, Каска, Цина, Цимбер, Лепид и съмишлениците им се опитват чрез убийството на Цезар да запазят Републиката, но крайният резултат е точно обратен – след период на дълги граждански войни Рим окончателно минава под еднолично управление на императори, а Сенатът става по-скоро досаден консултативен орган.

В наши дни всеки е чувал фразата “И ти ли, Бруте?”. При произнасянето й всеки ще се сети за умиращия Цезар и разочарованието му, че е бил предаден от човек, когото смята за много близък. Историците обаче разказват по друг начин случилото се на 15 март 44 г. пр.н.е. Плутарх пише, че Цезар бил предупреден за готвеното покушение и е посъветван да наеме охрана. На което той отговорил, че “По-добре да умреш веднъж, отколкото постоянно да очакваш смъртта”. Пак при Плутарх се среща и другото предупреждение, този път изречено от авгура (гадател) Тит Вестриций Спурина, който го спира и му казва, да се пази от мартенските иди (Cave Idus Martias). Днес тази фраза също се ползва като предупреждение за предстоящи неприятности.

В самия ден на идите, Цезар пристига за заседание на Сената, което трябва да се проведе в сградата на театъра на Помпей. Според легендите на стълбите среща отново авгура Спурина и му казва: “Мартенските иди настъпиха”, на което Спурина му отвръща: “Настъпиха, но още не са свършили”. Всъщност това е сцена, добила известността си от трагедията на Уилям Шекспир “Юлий Цезар”.
Когато е вече в сградата към Цезар се приближава сенаторът Луций Тилий Цимбер, който му поднася молба да бъде върнат от изгнание брат му. Историци от онова време пишат, че останалите заговорници наобиколили Цезар и той се опитал да ги отпрати. В този момент зад Цезар застава Публий Сервилий Каска и опитва да нанесе първи удар. Цезар го хваща за ръката, но тогава напред се спускат всички заговорници. Според историкът Евтропий в заговорът за убийството са участвали 60 сенатори. Светоний пък пише, че по-късно медик прегледал окървавеното тяло на Цезар и преброил 23 рани, повечето повърхностни, но една от тях – смъртоносна, нанесена в областта на сърцето.

Плутарх пише, че сенаторите заговорници се нахвърлят и пробождат Цезар, а самият той издъхва без да каже нито дума.
Крилатата фраза “И ти ли, Бруте?” всъщност ни е известна пак от трагедията на Уилям Шекспир. Там Цезар, когато вижда, че и обичаният от него Марк Юний Брут е сред хората, желаещи смъртта му, отказва да се съпротивлява и пожелава смъртта.
През последните години се появява и още една трактовка на фразата. Ако въобще Цезар е произнесъл тези думи, някои виждат в тях не разочарование от предателството, а проклятие. Ние възприемаме израза като въпрос “И ти ли, Бруте?”, докато Цезар е адаптирал гръцка поговорка, много ползвана по негово време в Рим. Цялата фраза би следвало да звучи като “И ти, сине мой, ще усетиш вкуса на властта”. Произнасяйки само първите думи от израза, Цезар буквално предсказва какво ще се случи и на Брут, с две думи – “Ти си следващият”.

Много от произведенията на изкуството, които се раждат по повод на трагичната гибел на Цезар, не отчитат един детайл. Сенаторите заговорници убиват диктатора не с мечове, а със стилусите, които всеки ползвал по време на заседанията. На заседанията на Сената не било позволено да се носят оръжия, смятало се за светотатство.

Дали детайлите по случилото се на 15 март 44 г.пр.н.е. са точно такива? Значение има самият факт на убийството. По време на 4 годишното управление на Цезар като диктатор и проведените от него реформи, властта на Сената е отслабена. След убийството му устоите на просъществувалата над четири века и половина Римска Република са непоправимо разклатени. На сцената излизат амбициозните Марк Антоний и Октавиан Цезар (Август), и Рим вече е готов да поеме по пътя на Империята.

Убийството на Гай Юлий Цезар е напълно в духа на "мос майорум" - римските ценности и традиции, начинът на мислене и поведение на античните римляни. Един по-малко познат ритуал се провеждал всяка година на октомврийските иди. Бил толкова древен, че никой не помнел от къде води началото си традицията.

Октомврийските иди се приемали за края на военния сезон. В този ден на Марсово поле се провеждало състезание. В надпреварата участвали най-добрите бойни коне от изминалия военен сезон, впрегнати в колесници. Десният кон от победилата двойка бил обявяван за жертвен кон и ритуално убиван с копие от  фламен Марциалис, главния жрец на Марс, бога на войната. После отрязвали главата и гениталиите му. Гениталиите се оставяли да кървят върху свещеното огнище на Регията, най-стария римски храм, а след това ги давали на весталките, за да ги изгорят в свещения огън на Веста. С пепелта се омесвало брашно и от сместа пиготвяли сладкиши, които поднасяли в дар на боговете в деня на основаването на Рим.

Главата на октомврийския кон се украсявала и се хвърляла между два отбора обикновени граждани: едните — от района Субура, другите — от Сакра Виа. Всеки от отборите се стремял да отнеме главата от другия. Ако победителите били жителите на Субура, главата се окачвала на Турис Мамилия. Ако победели тези от Сакра Виа, закачвали я на фасадата на Регията.

В ритуала най-добрите коне на Рим се принасяли в жертва на двете сили, носещи разцвета на държавата — войната и земята. От тях идвали мощта, благоденствието и бойната му слава. Смъртта на октомврийския кон символизирала едновременно скръб по миналото и устременост към бъдещето...

0 коментара:

Публикуване на коментар