Когато говорим за еволюцията на човек, на първо място несъмнено е развитието на мозъка ни. Той е този, който ни различава най-много от роднините – примати, защото при нас е много по-голям. Но за да се увеличи мозъка му е нужна допълнителна енергия. Смята се, че не на последно място роля в развитието на нервната система у човека изиграва и промяната в храненето. Нашите предци са се научили да ядат такава храна, която е с по-голямо съдържание на хранителни вещества, а за преработката й тялото ни разходва по-малко енергия.
Но какви са били тези високо енергийни продукти? Например, богатите на нишесте корени и грудки, сродни с картофите и подобни зеленчуци. Освен това трябва да сме благодарни и на кулинарните навици на древните полупримати-полухора. Известно е, че термичната обработка на храната подобрява усвояването й, а заедно с това мозъкът може да получи повече енергия от варените кореноплоди.
И още нещо, обработената термично храна е по-лесна за дъвчене. Това намалява натоварването на челюстите и позволява част от ресурсите, разходвани преди това за развитие на челюстните кости и мускули да се пренасочи за подобряване на нервната система.
Обаче не е толкова лесно да се премине към хранене с питателните кореноплодни. За днешните шимпанзета например, много от калоричните растения като тиква, картофи, див ямс, изобщо не отговарят на вкусовите им предпочитания. Най-вероятно и предците ни са изпитвали подобно отвращение към тях – трябвало е обаче все някак да свикнат с вкуса им. Джордж Пери (George Perry) от Университета на щата Пенсилвания САЩ, заедно с колеги, сравняват генома на съвременния човек и шимпанзета. Оказва се, че всичките три “клона” на човешкия род са с липсващи гени TAS2R62 и TAS2R64, които отговарят за кодирането на рецепторите за горчиво. Очевидно тяхното отпадане е довело до това, че при хората се е понижила чувствителността към горчивото и нашите предци са можели без особено отвращение да ядат нагарчащите тикви, див ямс (мексикански сладки картофи, както е известен още) и т.н.
В статия за Journal of Human Evolution, авторите обсъждат още едно различие между съвременния човек и праисторическите хора. В нашия геном се съдържат средно по шест копия на гена за фермената амилаза, отделян от слюнчестите жлези (а общият брой на копията на гена може да достига до 20). При шимпанзетата и неандерталците обаче са открити само 1-2 копия. Този фермент отговаря за преработката на нишестето, така че е възможно, придобивайки генетичен излишък за синтез на амилаза съвременният човек да получава повече енергия от прословутите богати на нишесте кореноплодни и тиквови растения.
С подобна теза за развитието на събитията не всички са съгласни. Изправеният човек или Homo erectus, който се смята за непосредствения предшественик на съвременните хора и общ прародител на неандерталците, кроманьонците и нас, може вече да се е занимавал с “кулинария”. При приготвянето на храната нишестето се отделя и е в по-достъпен за преработка от организма вид. Тоест, както предполагат Ричард Ренгъм (Richard Wrangham) и Рейчъл Кармоди (Rachel Carmody) от Харвардския университет, излишъкът от амилаза в слюнката ни е бил необходим не за обработка на нишестето, а за някакви други цели.Още от предходни изследвания е известно, че по гените за синтез на амилазата неандерталците отстъпват на съвременния човек. Дълго време се предполага, че умножаването на гените на този фермент се случва когато човек одомашнява растенията и започва да се занимава със селскостопански дейности. Но Джордж Пери и колегите му са категорични, че копията на гена се появяват след като съвременния човек се откъсва от общия прародител с неандерталците (което се случва преди около 600 000 години) и преди да започне да отглежда културни растения (преди около 10 000 години). Тоест, древните ловци-събирачи вече са имали “излишните” амилазни гени, макар сами да не са отглеждали никакви растения. Нищо не им е пречело обаче, да готвят кореноплодите, които са намирали. При термичната обработка горчивият вкус отслабва, но вероятно, за да привикнат съвсем към горчивината, се е наложило да се избавят от някои рецептори за горчиво.
Косвено потвърждение на това, че кулинарните ни умения са изиграли своята роля в човешката еволюция, е и липсващият у хората ген MYH16, от който зависи силата на дъвкателните мускули при шимпанзетата. Нито неандерталците, нито кроманьонците, нито съвременните хора притежават този ген и това се свързва с факта, че сготвената храна е по-лека за дъвчене. Изследователите планират да установят кога точно човек е загубил “дъвчащият” ген – вероятно е липсвал и у Homo erectus, но засега това е хипотеза, която изисква потвърждаване с факти.
0 коментара:
Публикуване на коментар