Кога сме започнали да делим времето на “нова” и “преди новата ера”?

Краткият отговор е – в Европа, през VIII век.
Летоброенето от Рождество Христово, а от там и появата на понятията “нова ера” и “преди новата ера”, води началото си от малко по-рано - преди хиляди и петстотин години. Папа Йоан I през 525 година поръчва на монаха от скитски произход (предполагаемо е роден в Мала Скития, днешна Добруджа) Дионисий Малки да разработи таблици за определяне на дните на Пасхата. През ранното Средновековие годините се отчитат от началото на управление на римския император Диоклециан (284 година). В пасхалните си таблици Дионисий Малки вместо да използва за начална точка на отчитане възцаряването на един езичник и отявлен гонител на християните, взема за начало предполагаемата година на раждането на Исус Христос.

Беда Достопочтени

Изчисленията си прави на база на текстовите от Новия завет. (Днес вече е ясно, че монахът е сбъркал в сметките си с четири години и нашата 2015 година би трябвало да е 2011 след рождението на Христос). Дионисий приключва работата си през 525 година. Два века и половина по-късно, в края на VII и началото на VIII век новата датировка започва да се ползва по-широко благодарение най-вече на англосаксонският летописец Беда Достопочтени (672 - 735 година).
Той се позовава на изчисленията на Дионисий Малки в своето съчинение “Световна хроника или шестте ери на света”. Именно от Беда Достопочтени тръгва традицията събитията, случили се преди раждането на Христос (преди новата ера), да се отчитат в обратна последователност.

Постепенно цяла Европа, а от там и по целия свят, се възприема този начин на летоброене, съобразен с рождената година на Христос.