До преди това най-старият документиран случай на посттравматичен стрес се смяташе разстройството на атинянина на име Епизел след битката при Маратон (490 г. пр.н.е.). Ето какво разказва Херодот (VI, 117) за този случай:
“Случи се в тази битка едно невероятно произшествие. Един атинянин на име Епизел, син на Куфагор, доблестно сражавал се в битката, се лишил от зрението си, без да е поразен от меч или стрела. От тогава той ослепял и останал сляп през целия си живот…”
Днес науката е наясно, че посттравматичния стрес възниква в резултат на една или няколко последователни травмиращи психиката ситуации. Като такива може да са участие във военни действия, сексуално насилие или смъртоносни заплахи. “Виетнамският синдром” се проявяват като състояние на интензивен страх, чувство за безпомощност и ужас. Не рядко синдромът довежда до мисли за самоубийство, но най-голям проблем са постоянно повтарящите се кошмарни сънища и натрапчиво връщане към преживяната ситуация.
Съдейки по писмени източници, жителите на Месопотамия са смятали, че симптомите на посттравматичен стрес, които развиват върналите се от война мъже, са предизвикани от духовете на воините, които са убили в битките.
В древните текстове е записано, че цар Елама “се променил в ума”, тоест, станал психически неуравновесен. Авторите на изследването предполагат, че царят най-вероятно е страдал от “виетнамски синдром”.
От същото разстройство са страдали и обикновените войници – всеки мъж в Асирия веднъж на три години трябвало да участва във военни походи. Няма как асирийците да не са изпадали в ужас от остриетата на мечовете на противника, дъжда от камъни и стрели, с които ги е засипвал противника. Срещата от близо със смъртта се превръща в главна причина за психологични травми. Посттравматичните разстройства при тях вероятно са били и по-често срещано явление, заради страхът от ранявания и травми, които тогавашната медицина не е била в състояние да излекува.
0 коментара:
Публикуване на коментар