Успехът на последния филм на Кристофър Нолън “Интерстелар”, в който героите пътуват до друга галактика, използвайки т.нар. “червеева дупка” – тунел в пространство-времето, предизвиква интереса на широката публика към тази тема.
Учените обаче се занимават с проблемите на изкривяванията в пространство-времето от доста отдавна. За съществуването на подобни “мостове” между две точки във Вселената говорят още Алберт Айнщайн и Натан Розен, като основание за предположенията им дават постулатите на Общата теория на относителността.
Казано най-просто, червеевите дупки може да се определят на два входа, съединени помежду си чрез тунел, посредством който се свързват две много отдалечени точки в пространство-времето.
Изчисленията показват, че при определени условия червеевите дупки могат да бъдат проходими – т.е. да остават достатъчно дълго време отворени и свързани, за да позволят обект да влезе и излезе от тях. Според теоретичните постановки, такива преходи може да възникват в близост до черни дупки, или самите черни дупки да се окажат входовете на червеевите дупки. До момента обаче няма никакви фактически потвърждения за съществуването на подобни феомени.
В ново изследване група учени от Италия, Индия и САЩ лансира смела версия, според която цялата наша галактика на практика е един стабилен вход в червеева дупка. Хипотезата е развита от астрофизиците в статия в Annals of Physics, и се основава на последните модели за развитието на Вселената и изследванията върху природата на тъмната материя.
“Обединихме в едно картата за разпределение на тъмната материя в Млечния път и последният модел за Големия взрив. Съпоставихме данните с хипотезата за пространство-времевите тунели и получихме резултати, които сочат, че нашата галактика действително може да съдържа един от тунелите. Нещо повече – този тунел може да е с размерите на самата галактика”, обяснява един от авторите на изследването, астрофизикът Паоло Салучи (Paolo Salucci). Той добавя, че бихме могли да пътуваме през този тунел, тъй като изчисленията на екипа показват, че той е стабилен и следователно – проходим.
В основата на изчисленията са залегнали последните данни за разпределението на тъмната материя в нашата галактика, получени през 2013 година. Учените казват, че освен за научната фантастика, работата им предлага много сериозни изводи за тази загадъчна субстанция.
Изследователите от много време се опитват да обяснят съществуването на тъмната материя с помощта на хипотетичната субатомна частица неутралино, която е основният кандидат за ролята на вимповете - други хипотетични слабовзаимодействащи с околния свят частици. Но при експериментите с Гоелмия адронен колайдер физиците не успяха да отчетат присъствието на неутралино. Салучи казва, че е настъпил момента с цялата сериозност да се започне проверка на алтернативни теории, които обаче не се основават на наличието на неуловими частици. Той смята, че тъмната материя може да е проявление на нещо, свързано с “друго измерение” и дори, че може би е свързано с “главната галактическа транспортна система”.
Авторите на изследването не твърдят, че версията им е абсолютно вярна. Те просто показват, че теоретичните модели допускат такава възможност. За търсенето на експериментални доказателства за правотата им трябва да бъдат сравнени характеристиките на различни галактики, например на Млечния път и съседната ни галактика Големия Магеланов облак. Но съвременните технологии са все още много далеч от възможността за провеждането на такива изследвания.
0 коментара:
Публикуване на коментар