Ражда се на 25 януари 1938 година. По време на Втората световна война баща му напуска семейството. Майката на Висоцки се омъжва повторно, но малкият Владимир не може да търпи втория си баща, затова отива да живее в новото семейство на биологичния си баща. Между 1947-49 година живее в Германия, после отново се връщат в Москва.
За песните на големия бард всички са чували. С характерния си дрезгав глас и с текстовете на песните, които освен римата търсят и същността на човешката душа, Висоцки е покорявал цял живот публиката.
По-малко знаем за ония роли, които той изиграва в театъра и киното. Снима се в около тридесет филма. Но ролите, които не изиграва са много повече от ония, в които участва. От някои самият той се отказва; за други е отхвърлен на пробните снимки, но най-много от неизиграните си роли дължи на чиновниците в съветското кино, които просто му забраняват да се снима в някои филми.
Биографите на Висоцки са събрали доста факти както за изиграните, така и за онези роли, които по една или друга причина Владимир не успява да изиграе. Първият филм, в който Висоцки кандидатства за епизодичната роля на граничар, е “Над Тиса”. Не го одобряват на пробните снимки. Това се случва през 1957 година.
Осем години по-късно Висоцки се пробва за ролята на стотник във филма на Арсений Тарковски “Сергей Рубльов”. Минава пробните снимки и е одобрен за ролята на стотника Степан. Но в последствие е освободен. Едната версия гласи, че чиновническо решение го изважда от снимките на филма. Другата е, че Тарковски разбира, че Висоцки пие много, дори и по време на снимки, затова отказва да работи с него. Действително, от този момент Висоцки никога не кандидатства за роли във филми на Тарковски.
През 1969 година Владимир Висоцки се опитва да изиграе главната роля във филма на Елдар Рязанов “Сирано де Бержерак”. Поетът лично моли Рязанов да го вземе за ролята. Но отново не минава пробните снимки. За ролята е избран друг поет – Евгений Евтушенко, но тогава пък “отгоре” забраняват на Рязанов изобщо да снима филма.
През 1970 и 1971 година му отказват участие в няколко филма – “Червения площад”, “Бяг”, “Махно”. През 1968 година Михаил Швейцер не го одобрява за роля във филма “Златния телец”, тъй като смята, че Висоцки е твърде драматичен за да играе комедийна роля. Три години по-късно преминава подборния конкурс за роля в “12 стола”, но отново чиновническо решение го спира и ролята е дадена на друг.
През 1979 година Георгий Юнгвалд – Хинкевич започва снимките за приключенията на “Д’Артанян и тримата мускетари”. Владимир Висоцки е близък приятел на режисьора и решава да се пробва за главната роля във филма. Но по това време е зает със снимките на “Мястото на срещата да не се променя” и не може да се снима на два фронта. Ролята на Д’Артанян е дадена на Михаил Боярски. Само можем да гадаем как ли щеше да звучи познатата на поколения песен на мускетарите, ако я изпълняваше Владимир Висоцки.
Той е просто прекалено ярък талант, на когото социалистическата атмосфера не му понася. Застойните времена, в които живее, го карат да се чувства спънат, а така и не успява да се примири с реалностите в социалистическата си родина. Търси бягството от действителността в алкохола и наркотиците, но те са временно убежище и сериозно увреждат здравето му. Почива на 25 юли 1980 година – точно, когато в Москва се провеждат олимпийските игри. Цялата пропагандна машина на бившия СССР е заета да отразява постиженията на “братските и съветски спортисти”. Некрологът за смъртта на Висоцки се появява някъде в последните страници на “Вечерна Москва” – постъпка, заради която главният редактор на вестника е уволнен.
И въпреки че няма официална информация за смъртта му, в последния му път го изпраща огромна процесия. Много от нас и до днес слушат песните му. Самите те са безсмъртни, а чрез тях и Висоцки няма да бъде забравен.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар