24 януари 2019 г.

“Старата американска мечта… е мечтата на пуританите,… на хилядите мъже и жени, доволни и от малките успехи, променящи към по-добро ден след ден съдбата си. Новата мечта е копнежът по богатството сега и веднага – спечелено само с едно усилие и по воля на късмета. Златната мечта… става неотменна част от Американската психика, но едва след Сатърс мил”. Така американският историк H.W.Brands обобщава последствията от треската за злато, обхванала Kалифорния в средата на XIX век.

Всичко започва на 24 януари 1848 година в района на Колома – старо поселение в района на днешния окръг Ел Дорадо, Калифорния. На това място предприемачът Джон Сатър строи гатер за рязане на дървен материал, необходим му за строежа на голяма мелница в Сакраменто. Строежът е поверил на един от най-доверените си работници – Джеймс Маршал. Сутринта на 24 януари на дъното на улея, по който тече водата, за задвижване на трионите в гатера, Маршал вижда няколко блестящи метални къса. Отнася ги на работодателя си Сатър и след като двамата извършват няколко елементарни теста, се убеждават, че намереното е самородно злато.

Джон Сатър решава да запази в тайна откритието. Всъщност, помолил работниците на строежа да пазят мълчание за намереното само за шест седмици. Искал да довърши строителството на гатера, защото наистина имал нужда от дървесината. Но както се случва само в реалния живот, тайната не остава скрита за нужното му време. Историята твърди, че един от работниците на строежа на гатера, се похвалил пред свой роднина, че са открили самородно злато. И му обещали и на него да позволят да си намери. Въпросният роднина решил да си купи бутилка бренди от местния бар, но вместо с долари, платил с късче самородно злато. Знаете как е било през онова време в градовете на западното крайбрежие – бар и магазин – всичко е на едно място. Магазинът принадлежал на авантюристът – предприемач Самюъл Бранън. Бранън бил и журналист, т.е. издавал в Сан Франциско местния вестник California Star. Ето как новината за откритото в поречието на Американската река (приток на река Сакраменто) самородно злато стигнала до пресата.



Знае се какво се случва, когато вестникарите надушат такава новина. Само 5 месеца по-късно, в края на лятото, за намереното в Калифорния злато пише вече и в New York Herald. Калифорнийската златна треска вече е факт. В рамките на следващите няколко години Сан Франциско от малко поселение с 200 жители, ще се разрастне до град, в който живеят стотици хиляди, дошли да опитат късмета си златотърсачи.

Бранън е може би сред най-печелившите от случващото се. В началото на треската за злато той е единственият в района собственик на магазин, от където могат да се закупят провизии и инструменти. Спечеленото от търговията, Бранън влага в купуването на земя в Сан Франциско, където започват да прииждат търсачите на късмет. Забогатява бързо.

Което не се отнася до Джон Сатър и Джеймс Маршал. Двамата, първи натъкнали се на самородното злато, по една или друга причина не успяват да спечелят от находката си. Според днешните оценки спечеленото от златотърсачите по време на треската е далеч по-малко от онова, което печелят търговците. Мнозина от дошлите да опитат късмета си не намират абсолютно нищо. Малцина са онези, които успяват да попаднат на по-големи находки и да забогатеят.

Има обаче и още един човек, чието име сигурно е известно на мнозина, който печели от златната треска. Казва се Леви Щраус. Точно той през 1853 година започва да продава в Сан Франциско гащеризоните от брезентов плат. Но това е друга история.



Златната треска в Калифорния продължава до към 1857-58 година. По това време злато в района се намирало все по-трудно и все по-рядко. А и през 1858 година се появяват съобщения за открити златни залежи в района на Колорадо, така че голяма част от златотърсачите се пренасят в района на новата “треска за злато”.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...