Нови археологически находки дават възможност да се надникне в бита на известния монголски завоевател. Най-общо казано, навиците му в храненето се оказват неочаквано обикновени, пише Süddeutsche Zeitung.
За яростта на нападенията на конните му орди всички по онова време са били наясно и са се страхували от мощта на оръжията им. За две десетилетия Чингис хан завоюва огромни територии и полага основите на могъща империя. Бедният и останал без баща монгол се превръща в един от най-великите владетели в световната история. В края на бурния му живот, през 1227 година, териториите, върху които властва се разпростират от Каспийско море на запад до Японско море на изток. И до днес не е известно как точно е изглеждал, както е загадка и мястото, на което е положен за вече покой. И това не са единствените тайни, които великият монголски владетел е оставил след себе си.
И в наши дни историци и археолози дебатират по темата, къде точно Чингис хан подготвя дългите си военни походи. Досега почти не са откривани археологически следи от големи зимни лагери – нещото, което монголите наричат „орди“ – на войските на завоевателя. Сега, обаче, австралийски учени са открили следи, които вероятно показват, че селцето Аврага в Източна Монголия е играело роля на основен зимен лагер на Чингис хан. Статия за работата си, екипът, воден от Джек Фанър от Австралийския национален университет, е публикувал в списание Archaeological Research in Asia.
„Радиовъглеродната датировка на кости и зъби от животни от различни райони в Аврага показва, че по времето на властването на Чингис хан това място реално е било заселено. Хронологичните данни свидетелстват, че Аврага е обитавана в продължение на десетилетия (...) Датировките отлично съвпадат с годините, когато живее Чингис хан“, обяснява Фанър. По думите му, „край Аврага вероятно се е намирал основният лагер на монголския предводител“.
Този тип датиране се базира на разпадането на изотопа на въглерода С14, който се поглъща от всички живи същества на Земята. Тъй като концентрацията на изотопа в атмосферата не е постоянна, налага се учените да „калибрират“ данните, а това винаги води до някакъв толеранс. В случая, обаче, съвпадането на данните от датировката по C14 с годините, когато живее Чингис хан е толкова добро, че по думите на Фанър, няма да е прекалено пресилено, ако се твърди, че „това място е използвано като лагер за зимуване на войските му“.
Изотопният анализ освен това позволява на учените да „надникнат“ в бита на монголите от онова време. „Онова, което хора и животни са консумирали някога и с храната и водата е попадало и се е натрупвало в костите, зъбите и косите им, може да ни даде информация за социалната структура на общността. Сравняването на данните от Аврага с други места в Монголия, където са провеждани разкопки, показва, че в начина на хранене на различните слоеве от обществото, по всяка вероятност, е нямало големи различия“.
„Например, в Таван-Толгое, в гробище, предназначено за елита от Монголската империя, учените откриват подобни следи, каквито и на местата, където са живели обикновените монголци. Няма признаци, които да подсказват, че навиците им в храненето са били различни“, обяснява Фанър и добавя: „Елитът, въпреки че е имал достъп до по-широка гама хранителни продукти, се е хранил по същия начин, както и обикновените хора. Предпочитанията им са били към месо и продукти от животински произход“.
Най-малкото в това отношение великият Чингис хан е бил равен с всеки от конниците в ордата му, пише в заключение Süddeutsche Zeitung.
0 коментара:
Публикуване на коментар