Древното гробище Моз-Ичей дульо, намиращо се на територията на съвременна Унгария, разкрива свидетелства за уникална формация на общностите от началото на Великото преселение на народите. Това е заключението на екип учени, провели изследване по останки от погребенията. Корина Книпер от Центъра по археохимия „Кърт Енгелхорн“, Германия, Ищван Конч, Тивадар Вида от университета „Лорадн Етвьош“ в Будапеща, Унгария и техни колеги са публикували в списание PLOS ONE резултатите от изследването на находките.
Когато през V век хуните нахлуват в земите на Централна Европа, римляните изоставят панонските си провинции в района на съвременна Западна Унгария. Популацията в Панония навлиза в период на непрекъсната културна трансформация, защото към региона непрекъснато се стичат групи от хора, търсещи убежище от хуните. Новопристигналите се заживяват в населени места, където вече живеят местни романизирани общности, както и представители на други автохтонни народности.
По-късно самите хуни ще се съюзят с германски племенни общности.
За да разберат по-добре бързо променящите се популации в хаотичната обстановка от онзи период, Книпер и колегите ѝ изследват гробището Моз-Ичей дульо край панонското селище Моз, основано около 430 година. Авторите на изследването провеждат археологически проучвания в гробището и използват комбинация от методите на изотопния анализ и биологичната антропология, за да обследват разкопаните по-рано погребения от обекта.
Учените са установили, че селището е обитавано от много разнообразна общност, в която отчетливо се идентифицират три отделни групи с по две или три поколения (изследвани са общо 96 погребения) до момента, в който е гробището е изоставено – около 470 година. Първата група е малка. Към нея спадат хората, основали селището, които са погребвани в гробове от римски стил с тухлена облицовка на стените. Втората група са „чужденци“ – 12 индивида с подобен изотопен и културен произход, които вероятно са пристигнали десетилетие след основателите на селището и може би са участвали във формирането на традициите на погребалните дарове и деформациите на черепите, които се наблюдават при по-късни погребения. Третата група е от по-късни погребения, в които се наблюдават смесени римски и различни „чужди“ традиции и влияния.
Общо при 51 индивида от погребаните – мъже, жени и деца, се откриват следи от практиката на изкуствено удължаваните черепи; налице са вдлъбнатините, оставени от бандажирането на черепите, което се прави с цел издължаването им. По броя на откритите подобни останки Моз-Ичей дульо е мястото, където се наблюдава най-висока концентрация на този културен феномен в региона.
Съотношението на изотопите на стронция в останките от гробището също показва значително по-големи вариации, отколкото тези на животински кости и праисторически погребения, открити в същия географски регион на Карпатите. От това следва, че по-голяма част от населението на Моз е прекарало детските си години някъде другаде, а не на това място. Освен това, данните от въглеродните и азотни изотопи свидетелстват, че просото е било основен хранителен продукт в диетата на хората, погребани в Моз-Ичей дульо.
Учените са убедени, че предстоят и още изследвания на останките, но досегашните анализи сочат, че в поне една общност в Панония по време на упадъка на Римската империя за кратко се появява култура, в която местните романизирани и чуждестранните групи хора са споделяли общи традиции, както и географско пространство. Археолозите са на мнение, че всичко това е свидетелство за прояви на мултикултурализъм и дава основание да се предполага, че римляните и хуните не винаги са враждували помежду си, а са били способни и да живеят заедно в мир.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар