Загадъчни кръгове, създадени от костите на десетки мамути, може да дадат сведения, как са оцелявали праисторическите общности през ледниковия период в Европа. Около 70 такива структури са открити на територията на съвременна Украйна и степите в западна Русия.
Нови изследвания показват, че костите от един от тези загадъчни кръгове са на възраст от над 20 000 години, което означава, че тази структура – създадена от хора – е най-старата от откритите в региона. Според учените, вероятно древните обитатели на района са използвали кости, изкопани от естествените „погребения“ на загинали животни. С течение на времето структурите са били затрупани от наноси и сега се намират на около 40 см под повърхността.
Учените проучват такава кръгова структура, която се намира на археологическия обект Костьонки, който е добре познат в средите на експертите. Кръгът от кости е открит още в средата на миналия век. Селцето Костьонки се намира на западния бряг на река Дон, на около 500 километра от Москва, сред западно руската степ.
Повечето от костите в структурата, обект на настоящото изследване, са от мамути. Общо 51 долни челюсти и 64 отделни черепа от мамути са използвани за да се създадат „стените“ на структурата. Тя е с кръгла форма и диаметър от около 12,5 метра, а и във вътрешността ѝ също има разпръснати от костите на мамути. Открити са още и отделни кости от елени, коне, мечки, вълци, червена и арктическа лисица.
Екипът археолози от Университета в Ексетер са открили и нещо ново в кръговата структура от кости – овъглена дървесина, както и други растителни, но не от дървесен тип останки. Това подсказва, че хората са палели огньове в тази структура, а освен това, че са се научили как да се сдобиват с ядливи растения в суровия свят през ледниковата епоха. Възможно е някои от растенията, останки от които учените откриват, да са използвани с лечебни цели или за изработването на примитивни въжета или платове. Сред находките са и над 50 дребни овъглени семена – останките от растения, които са растели в околностите или пък хората са използвали за приготвяне на храна.
Ръководителят на археологическия екип, извършил проучването, д-р Александър Прайър, обяснява: Костьонки-11 представлява рядък пример за общност на палеолитни ловци-събирачи, живеещи в тази сурова среда. В началото се изказват хипотези, че това са кости от бойни слонове от армиите на Александър Македонски. Тази теория обаче е опровергана, защото костите се оказват много по-древни, а и са от мамути, а не от слонове. Какво може да е довело древните ловци-събирачи на това място? Едно от възможните обяснения е, че хора и мамути са се стичали масово към региона, защото е съществувал естествен извор, който е осигурявал достъп до течаща вода през цялата зима – много ценен ресурс за онова време, предвид екстремалните студове през студения сезон.
Д-р Прайър добавя още: „Новите ни находки хвърлят нова светлина по отношение целта, с която са създадени тези загадъчни кръгове. Археологията ни разкрива още информация за това, как нашите предци са оцелявали в отчайващо студената и враждебна среда по време на кулминацията на последния ледников период. Повечето други места на подобна географска ширина са били изоставени по същото време, докато групите, населявали тукашните региони [в степите на западна Русия и Украйна] са успели да се адаптират и са се научили къде да откриват храна, подслон и вода“.
Последният ледников период сковава Северна Европа в периода преди 75 000 – 18 000 години, а най-големите студове вилнеят преди около 23 000 – 18 000 години, точно по времето, от което датира стоянката Костьонки-11. Климатичните реконструкции показват, че летата са били кратки и прохладни, а зимите – дълги и сурови, със средна температура около -20 градуса по Целзий или по-студени. Повечето общности са напуснали региона, вероятно поради липса на диви зверове за ловуване и заради намалелите растителни ресурси, от които са били зависими за оцеляването си. В крайна сметка, стоянките с кръговете от кости също са били изоставени, заради продължаващото застудяване и все по-негостоприемния климат.
В по-ранните етапи от проучванията, археолозите предполагат, че кръговите структури от кости на мамути са използвани като места за обитаване, където общностите са прекарвали по няколко месеца последователно. Новото изследване обаче, достига до извода, че това не винаги е било така: интензивността на активност в Костьонки-11 изглежда е по-малка, отколкото се очаква, ако мястото е използвано като „базов лагер“ за дългосрочно обитаване.
В изследването участват специалисти от Университета в Ексетер, Университета в Кеймбридж, Държавния музей в Костьонки, Университета на Колорадо и Университета на Саутхемптън. Резултатите от разработката са публикувани в списание Antiquity.
0 коментара:
Публикуване на коментар