 |
| Снимки: skyandtelescope.org |
След като определят орбитата на кометата, учените достигат до заключение, че ATLAS е сродна на Великата комета от 1844 година (с каталожна класификация C/1844 Y1). И двете имат период от около 4000 години, доближават се до Слънцето в рамките на 0,25 астрономически единици. Това ще рече, че в перихелия ги делят около 37,4 милиона километра от звездата ни, а орбитата им е с наклон от 45° спрямо еклиптиката. Тези и други сходства в орбиталните параметри дават основания на експертите да смятат, че и двата обекта са фрагменти от една, много по-голяма комета, която се е разпаднала преди около 5000 години. А от това може да се очаква, че по същото „трасе“ в бъдеще може да се появят и други обекти, фрагменти от разпадналата се в миналото комета.
През месец януари 1845 година Великата комета достига до магнитуд от 2-ра величина и след себе си оставя опашка с 10° дължина, мнозина от експертите се питат, дали наскоро откритият брат няма да повтори същата феерия. Засега отговорът е „вероятно да“. И засега очакванията се подклаждат от факта, че кометата набира светимост в експоненциална прогресия.
На 16 февруари кометата Атлас е магнитуд от 14-та величина и опашка с дължина от едва 30″. Погледната през 15-инчов телескоп е едва различима на фона на небето. Три седмици по-късно, на 6 март, ядрото на кометата вече е със светимост 11-та величина, а целият обект заема около 5′. До средата на март светимостта нараства до 9-та величина и вече е видима с помощта на мощен телескоп.
Казано по-общо, за период от около месец светимостта на кометата е нараснала стократно и това може да е добра новина за любителите на гледката на опашати звезди в нощното небе. Но освен това, трябва да се има предвид, че с приближаването към Слънцето от кометата бързо се изпаряват летливите ледени натрупвания. След изчерпването на тези материали, мнозина астрономи очакват, че кривата на светимост на кометата ATLAS ще се изравни. Това няма да е неочаквано явление, защото се наблюдава при комети, които рядко или изобщо не са се доближавали до момента до Слънцето. Дългопериодичните комети, които се приближават в рамките на 1 a.u. от звездата ни, са известни с това, че се разпадат, фрагментират и изчезват.
Класически пример в това отношение е кометата ISON (C/2012 S1). Малко преди да премине през перихелия от орбитата си през ноември 2013 година, кометата се разпадна облак от прах и лед, а с това пропадна и зрелищната картина в небето, която мнозина астрономи и любители очакваха да видят.
Според изчисления на JPL Horizons на NASA, по време на преминаването през перихелия на 31 май, кометата ATLAS може да достигне светимост от -5 звездна величина, което означава, че ще сияе по-ярко от Венера. По това време кометата ще се намира на 13° югозападно от Слънцето, затова ще бъде възможно да се наблюдава на дневна светлина, разбира се, с правилно екраниран телескоп.
Тази прогноза, обаче, може да се окаже прекалено оптимистична. Други изчисления показват, че пиковата светимост ще е далеч по-скромна – около -0,3 звездна величина. Все пак и това е добра новина. И двете предвиждания означават, че към средата на месец май кометата ATLAS ще е достатъчно ярка, за да се вижда с невъоръжено око в нощното небе, преди да се загуби окончателно в блясъка на слънчевата светлина.
По изчисленията на JPL Horizons в средата на май кометата ще е от 1 – 2 звездна величина. В началото и до средата на месеца кометата ще се появява ниско над хоризонта в часовете привечер и малко след залеза и ще се проектира в съзвездието Персей. В зрителното поле на бинокъл би следвало да се вижда яркото, силно кондензирано ядро, зад което по посока срещу Слънцето се проточва газовата опашка на обекта. С малко повече късмет и опашката ще може да се наблюдава с невъоръжено око.
След като завие около Слънцето, кометата ATLAS ще се завърне в нощното небе около 15 юни. Тогава ще може да се наблюдава от Южното полукълбо в часовете на разсъмване и по посока на съзвездието Орион. По това време светимостта ѝ ще е с магнитуд 3 – 4 звездна величина, като много бързо ще започне да избледнява. Разбира се, преди всичко кометата трябва да оцелее при преминаването си през перихелия.
Засега кометата може да се наблюдава от Северното полукълбо, но тябва да разполагате с 6-инчов или по-мощен телескоп. Траекторията ѝ в момента преминава през съзвездията Голяма мечка и Жираф. С мощен бинокъл също може да я забележите, но и това може скоро да се промени.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар