 |
| Снимки: NASA |
Опитите да сондира в дълбочина посредством модула, наречен Mole, не се оказаха съвсем сполучливи. Все пак, сондата разполага със сеизмометър, магнитометър, сензор за измерване на ветровете и сонда, с която да измерва температурата на планетата. Показанията, събрани от тези уреди, бяха във фокуса на вниманието на специалистите, ангажирани с мисията.
„Мисията е първата, която се концентрира върху извършването на преки геофизични измервания на друга планета, различна от Земята, и ни дава първото реално разбиране за вътрешната структура на Марс и геоложките му процеси“, пише един от съавторите в изследването, Никола Шмер, професор по геология от Университета на Мериленд.
Най-значимото от откритията, направени на база данните от мисията, е потвърждението на хипотезата, че Марс е сеизмично активен. Тази активност се проявява под формата на „марсотресения“. Планетата няма тектонични плочи, както Земята, но всички данни сочат, че „се тресе“.
До момента инструментът Seismic Experiment for Interior Structure (SEIS) на InSight е регистрирал повече от 450 сеизмични сигнала, като по-голяма част от тях са марсотресения. Най-силното е с магнитуд от 4-та степен, което не е достатъчно, за да се предаде дълбоко във вътрешността под кората на планетата.
Но това не е всичко. Магнитометърът на мисията също предостави на учените някои изненадващи данни. Магнитните сигнали, регистрирани на мястото, където се намира сондата InSight – местността е наречена Homestead hollow, се оказват 10 пъти по-силни от очакваното. Марс вече няма магнитно поле; загубил го е преди милиарди години. Въпреки това, когато планетата е разполагала със собствено динамо, то е генерирало магнитни полета, които са намагнетизирали част от скалите. Учените смятат, че намагнетизираните скали трябва да се намират доста надълбоко под повърхността, тъй като най-горните слоеве са твърде млади, за да са били формирани по времето, когато Марс все още е имал силно магнитно поле.
„Обединяваме тези данни с онова, което знаем от сеизмологията и геологията, за да разберем същността на намагнетизираните слоеве, намиращи се под [мястото, където се намира] InSight”, обяснява водещият автор в изследването Катрин Джонсън, специалист по планетология от Университета на Британска Колумбия и Института за планетарни науки. „Въпросът е, колко силно намагнетизирани и колко дълбоко трябва да са разположени, за да регистрираме толкова силно магнитно поле?“
Мисията е регистрирала още един интересен феномен в магнитните данни: „полето“ се променя с ритъма на марсианското денонощие, като се наблюдават пулсации около полунощ. Това може да се дължи на взаимодействия със слънчевия вятър и атмосферата, но е твърде рано да се правят категорични заключения, смятат учените.
Сондата InSight измерва постоянно и състоянието на „тънката“ атмосфера на планетата. Налягането, както и скоростта и посоката на ветровете, са под постоянно наблюдение. InSight е регистрирала хиляди преминаващи в близост вихри, които се наричат прашни дяволи, когато вдигнатата от тях прах от повърхността ги прави видими. Прашни дяволи на Марс са регистрирани и от много други мисии до Червената планета, но въпреки невероятно големия брой регистрирани вихри в Homestead hollow, тепърва камерите на InSight трябва да успеят да запечатат някои от тези „невидими“ на пръв поглед „дяволи“.
Данните от първата работна година на InSight са само началото на много изненади, които предстои да ни поднесе изследователската мисия. Събират се и данни, които трябва да отговорят на въпроса, дали ядрото на планетата е твърдо или течно. За целта се следи, дали Марс „се колебае“. През този месец екипът отново ще се опита да накара модулът Mole да сондира по-дълбоко в марсианската почва.
Марс няма да може да опази тайните си завинаги.
0 коментара:
Публикуване на коментар