В нов проект за разкопки, в който участват немски и италиански изследователи, археолозите от университета „Лудвиг-Максимилиан“ (LMU) в Мюнхен Пол Шединг и Франческа Диосоно са открили доказателства, които предполагат, че Тарачина е мястото, където е построен най-ранния елинистичен храм в региона.
Високо над древния град Тарачина (днес – Терачина), разположен на юг от Рим, някога е имало терасовидно светилище, в което се е издигал малък храм. От мястото, където се е намирала сградата, се е откривал прекрасен изглед към пристанището на града от едната страна и Виа Апиа – най-важната транспортна връзка на града с Рим, от другата.
В рамките на новия проект на разкопки, който по план ще продължи три години, Пол Шединг и Франческа Диосоно от Института за класическа археология в LMU ще се фокусират предимно в изследване на останките от малкия храм, разположен високо над античната Тарачина.
Досега учените са успели да реконструират точната структура на храма, а това им дава основание да потвърдят, че структурата е издигната през II век пр.н.е. Това го прави най-старата елинистична сграда от този тип на територията на Лациум и вероятно първият терасовидно изграден храм в региона.
„Храмът още веднъж подчертава значимостта на Тарачина към онзи момент“, обяснява Шединг. Без съмнение градът е бил в контакт с най-важните елинистични градове в Средиземноморието, дори и преди Рим да завладее Лациум.
Самият храм и Монте Сан Анджело – хълмът, на който е издигнат, в античността са били запазена територия за провеждането на религиозни церемонии. Разкопките потвърждават, че фасадата на храма е ориентирана по посока не към пристанището, а към Виа Апиа и градът под хълма.
„На важни празнични дни шествия са тръгвали от града и са изкачвали хълма до храма“, обяснява Шединг. Храмът е посещаван и от търговци и пътешественици, пристигнали от различни краища по море или суша. Все още разкопките не са отговорили на въпроса, на кое божество е бил посветен храмът.
Светилището е свързано с необичайно голям брой резервоари, но за какво е била необходима събираната в тях вода, остава неясно. По време на разкопките са открити и следи от до-римско селище, което датира от VII, а може би и още от IX век пр.н.е. Кой е живял на това място преди да бъде издигнат храма, също не е известно.
Документални източници от VI век пр.н.е. свидетелстват за наличието на хора от волските в региона, но все още тази племенна група не може да бъде категорично свързана с археологическите находки от мястото.
Учените смятат, че работата през следващите две години може да помогне за изясняването на въпроса, как се е развило светилището на Монте Сан Анджело преди и след завладяването на региона от римляните.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар