През седмицата в списание Nature беше публикувана статия, чиито автори посочват като родина на съвременния човек южна Африка. Изводът си учените правят на база анализ на една от най-древните ДНК митохондриални линии L0. Но с изводите им не са съгласни някои от най-авторитетните генетици и археолози. Своите критики спрямо новото изследване те са изложили в статии, публикувани в New Scientist и сайта на списание Science.
Учените приемат, че видът на съвременният човек (Homo sapiens sapiens) се появява преди 200-300 хиляди години. За мястото, където се е формирал вида на съвременните хора (или неоантропите), се сочат Южна, Източна и Северна Африка. В тези региони са откривани черепи на древни хора, живели преди 130 – 315 хиляди години. След сравнителен анализ на морфологията на тези и други древни черепи, учените са достигнали до извода, че неоантропите се появяват в южната част на Африка и са резултат от кръстосването на популации от южните и източните части на континента. Това се е случило в периода преди между 200 000 и 100 000 години.
Генетиците определят времето на произхода на вида, като основно анализират митохондриалния геном и последователностите на Y-хромозомата. По този начин те са в състояние да посочат времето, когато е живял последният общ прародител на съвременните хора по бащина и майчина линия. Това обаче не е постоянна величина и с появата на нови данни оценката за нея се променя. Скорошни изследвания определят времето, по което е живял „Y-хромозомния Адам“ – последният общ прародител на хората по бащина линия – на около 140-130 хиляди години. Носителите на една от най-древните хаплогрупи Y-ДНК живеят в западната част на Африка.
Възрастта на последния общ прародител на неоантропите по майчина линия – митохондриалната Ева – се определя на 180-200 хиляди години. Тя е носител на митохондриалната макро-група L, която по-късно се разделя на две линии L0 и L1'6, формирали се преди 130-200 хиляди години и около 170 хиляди години, съответно. С течение на времето те също се разделят на отделни хаплогрупи. Носителите на хаплогрупата на линията L0 живеят в тропическите зони на Африка.
Ванеса Хейс и колегите ѝ са секвенирали 198 митохондриални генома на африканци, които са носители на хаплогрупата на линията L0. След това са анализирали разчетените геноми и още 1019 други примера на вече известни митохондриални геноми на линията L0. Изчисленията на учените показват, че линията L0 възниква преди 200 000 години в южната част на Африка. По-късно се поделя на две дъщерни хаплогрупи. Носителите на най-древните от тях днес живеят в Ботсвана, на място, където през плейстоцена се появява езерото Макгадикгади (днес това е низина, която през дъждовния сезон се превръща в плитко езеро, а след изсъхването му се образуват отлагания от сол). От всичко това авторите достигат до извода, че съвременния човек се появява точно на това място.
С изводите на Хейс и колегите ѝ, обаче, не са съгласни всички експерти в областта. Според Марк Томас от Университетския колеж в Лондон, анализът на митохондриална ДНК дава възможност да се правят изводи само за отделни популации, но не и за вида като цяло. Същото мнение изказва и Сара Тишкоф от Пенсилванския университет, която се занимава и с въпросите около произхода на хората от съвременен тип. Тя изказва съмнение, че най-древната (според екипа на Хейс) популация не е мигрирала и не се е променяла в течение на десетки хиляди години. Много вероятно е носителите на най-старата митохондриална хаплогрупа L0 да са се преселили край езерото Макгадикгади от други места или да са били част от голяма популация, чиято по-голяма част е отмряла.
Археологът Елинор Скери от Института за изучаване на човешката история „Макс Планк“ в Йена отбелязва, че в статията с новото изследване се игнорира фактът, че изследователи са откривали и вкаменелости на хора от съвременния тип, които са на възраст над 200 000 години. На възражението, че черепът от Мароко, чиято възраст е 315 000 години, по-скоро е на архаичен, а не на съвременен човек, Скери отговаря, че и вкаменелостите от Южна Африка също, вероятно, не принадлежат на хора от съвременния тип.
Популациите в Африка са мигрирали и смесвали помежду си в течение на хилядолетия, затова и проучването на генома на съвременния човек едва ли ще ни помогне да установим какво точно се е случвало с жителите на континента в периода отпреди между 200 – 70 хиляди години, изтъква Понтус Скогланд от Института Франсис Крик в Лондон. За да сме сигурни в изводите си са ни нужни древни геноми, както и прецизно датирани вкаменелости.
Само в рамките на няколко дни четирима авторитетни учени (трима генетици и един археолог) излизат с критични статии по отношение на изследването, което твърди, че „люлката“ на появата на човека от съвременен тип е на територията на съвременна Ботсвана.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар