Клинописни таблици може би пазят най-ранните свидетелства за наблюдения на слънчева активност
Екип учени, ръководен от изследователи от университета Цукуба, е сравнил наблюденията, записани на древни клинописни таблици, в които се споменават необичайно червено небе с данни от радиоизотопни изследвания. Целта на комбинирания анализ е да се идентифицират слънчеви магнитни бури, които вероятно древните астрономи са наблюдавали около 679 – 655 г. пр.н.е. Изследването може да помогне на съвременните астрономи, за да предвиждат в бъдеще слънчеви изригвания или изхвърляния на коронарна маса, които в наши дни могат да повредят сателитни или наземни електронни устройства.
Човек наблюдава небесата над себе си откакто се е появил видът ни. Някои от наблюденията, извършвани от асирийски и вавилонски астролози преди повече от две хилядолетия, са оцелели, записани върху клинописни таблици. Върху правоъгълните глинени плочи древните професионални учени са записвали съобщения до владетелите, които са поръчвали извършването на астрономически наблюдения, като целта им е била чисто практическа – поличби, явяващи се в небесата под формата на комети, метеори и периодичното движение на планетите.
Сега учените от университета Цукуба са съпоставили данните от три от клинописните таблици, в които се споменава необичайно червено сияние в небето, с концентрациите на въглерод-14 в пръстените на дървета. Чрез сравнителния анализ експертите доказват, че това е доказателство за регистрирани от древните астролози слънчеви бури. Наблюденията са направени преди приблизително 2700 години във Вавилон и асирийския град Ниневия – и двете са споменати в библейските текстове. Например, на едната таблица е записано: „червеното покрива небето“, а на другата се споменава „червен облак“. Вероятно е това да са явленията, които днес наричаме аврорални червени дъги – светлината, излъчвана от електрони в атмосферните кислородни атоми, които са възбудени под въздействието на интензивни магнитни полета.
Обикновено свързваме полярните сияния със северните ширини, но по време на силна магнитна активност, каквато се наблюдава при изхвърляне на слънчева маса, такива явления могат да се наблюдават и далеч в по-южните ширини. Нещо повече, поради промените в магнитното поле на Земята с течение на времето, през периода, към който се отнасят наблюденията от клинописните таблици, Близкият Изток се е намирал по-близо до геомагнитния полюс.
„Точното време, когато са правени тези наблюдения, не са ни известни, но въпреки това успяхме да стесним периода, като проучихме кога е бил „активен“ всеки от астролозите, записали видяното“, обяснява съавторът в изследването Ясуюки Мицума.
Изхождайки от проби от годишните кръгове на дървета, учените са установили, че през същия период се наблюдава бързо покачване в околната среда на радиоактивния изотоп въглерод-14. Такъв процес е пряко свързан с повишена слънчева активност.
„С това откритие можем да пресъздадем историята на слънчевата активност един век по-рано, отколкото наличните досега записи. Изследването може да помогне и в уменията ни да прогнозираме бъдещи слънчеви магнитни бури, които могат да повредят сателити, космически кораби и друга наземна електроника“, пише в заключение Мицума.
Цялото изследване е публикувано в The Astrophysical Journal.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар