Най-мащабното към момента изследване на древна човешка ДНК дава на учените възможността да определят с голяма точност маршрутите, по които се е разпространило земеделието, както и как протекло разселването на носителите на най-голямата езикова група – индоевропейската – в света. Освен това, за пръв път са установени генетичните корени на загадъчната цивилизация, развила се в долината на река Инд. Интересното е, че всичко това става възможно благодарение на миниатюрните костици от слуховата система на човешкото ухо.
Изследването, което разкрива тайни от древното минало на Южна Азия, е извършено от генетици, археолози и антрополози не само от този регион на света, но и техни колеги от Северна Америка, Европа и Централна Азия.
Учените се разчели геномите, извлечени от останки на 524 човека. С това изследване е извършена много значима по обем работа; вече около 1/4 от наличните древни геноми са „разчетени“.
Учените, участвали в проекта, отбелязват, че са се справили и с едно наистина голямо предизвикателство. В Южна Азия климатичните условия са такива, че напрактика са унищожили древния генетичен материал. Експертите, обаче, са намерили начин да заобиколят и това препятствие. Оказва се, че малките кости от средното ухо, са богат източник на ДНК. Благодарение на това учените са се сдобили с годен за анализ генетичен материал от почти разпаднали се скелетни останки. Именно от тези миниатюрни структури от анатомията ни, експертите са успели да достигнат до забележителни открития в най-различни области на науката.
Например, десетилетия наред специалистите дискутират по темата, как индоевропейските езици са се „озовали“ в много отдалечени един от друг региони на света. Дали са се разпространявали чрез номадските племена от Евразийските степи или са „пътували“ с земеделците, разселили се на запад и на изток от Мала Азия?
Групата на индоевропейските езици е най-многобройната на Земята. В нея влизат над 400 езика, в това число английски, руски, испански, хинди, бенгалски, персийски и т.н.
Още през 2015 година един от водещите автори и в настоящото изследване професор Дейвид Рейх в съавторство с други учени публикува научна разработка, в която доказва, че индоевропейските езици са пренесени в Европа „от степите“, а не от Мала Азия. Резултатите от новото изследване показват, че по аналогичен начин са се разпространявали и езиците в Южна Азия. Учените са установили, че съвременните жители на този регион генетично нямат почти нищо общо с древните малоазиатски земеделци.
Едно от новите доказателства в подкрепа на „степния“ произход на най-обемната езикова група езици е откриването на общи генетични характеристики при представителите на индоиранския и балто-славянския клон на езиковото семейство.
Изследователите са установили, че съвременните носители и на двата клона произхождат от степни скотовъди, които преди почти 5000 години са поели на запад към Европа, а след това в продължение на следващите 1500 години са се разселили и обратно на изток в Централна и Южна Азия.
Второ доказателство в полза на тази теория е и фактът, че няколко от 140-те съвременни популации в Южна Азия явно водят началото си от древните обитатели на степите.
Новото изследване дава информация и за още една научна дискусия, водена вече дълго време: какви са причините, накарали човешките общности да се „преквалифицират“ и от ловци-събирачи да преминат към уседналия живот на хора, занимаващи се със земеделие. Иначе казано, какви са предпоставките, довели до т.нар. „аграрна революция“.
Анализите на ДНК показват, че земеделието пристига в Европа с мигранти от Мала Азия. Нещо повече – същата картина се наблюдава и в Иран и Туран (южната част на Централна Азия). Според данните от новото изследване, преселниците от Мала Азия и земеделието по тези земи са се появили приблизително по едно и също време.
Но и това не са всички открития в разработката. Друг забележителен резултат от него касае произхода на загадъчната цивилизация, разцъфтяла в долината на река Инд.
Долината, която се простира от Хималаите до Арабско море, е мястото, където се развива една от първите развити цивилизации на древния свят. Периодът на разцвета ѝ е преди 5000-4000 години. Още по онова време местните жители строят градове, в които живеят заедно десетки хиляди. Те си служат със стандартизирани методи за определяне на тегло и размери, а в търговско отношение поддържат връзки с отдалечени на хиляди километри територии, като например Източна Африка.
Тази култура и досега пази ревниво много от тайните си. Например, писмената ѝ система все още не успяваме да разгадаем.
Кои са били представителите на индската цивилизация? Досега генетиците не успяват да се сдобият с надеждни данни от останките, погребани в археологически паметници от този период. Новото изследване и тук постига революционни успехи. След анализа на повече от 60 костни фрагмента от най-големия известен град на Харапската цивилизация - Ракхигархи, авторите откриват образец с признаци на древна ДНК. След почти 100 опита за секвенирането на генома, учените успяват да съберат достатъчно данни, позволяващи да се правят достоверни изводи.
Оказва се, че в ръцете на експертите е попаднал генома на древна жена, който има много общо с генетичния материал на 11 други древни хора, живели на териториите на съвременните Иран и Туркменистан. Всички 12 индивида са с необикновен произход. Родословното им дърво е с корени у ловците-събирачи от Югоизточна Азия, както и с хора, родом от земите на днешен Иран. Тази „смес“ е много нетрадиционна и се различава много от родословните линии на повечето жители от териториите на Иран и Туркменистан от онази епоха. Авторите на изследването предполагат, че тези хора са били мигранти – представители на цивилизацията, развила се в долината на Инд.
Изследването показват, че след упадъка на Харапската цивилизация, случил се преди 4000-3500 години, групата, към която принадлежат тези 12 древни индивида, са се смесили с представителите на степните номади, дошли от север, и така са станали родоначалници на индийците, населяващи северните части на полуострова. Друга част от първоначалната група се е смесила с хората от вътрешността на полуостров Индустан и се е оформила популацията, от която се развиват индийците от южен тип.
Учените от екипа са извършили наистина монументална по мащабите си работа. Те не само са секвенирали новите геноми и са ги сравнили с по-рано разчетения материал, но разглеждат и получената информация в контекста на археологическите, лингвистичните и други налични данни.
Изследователите са успели да запълнят много празнини в знанията ни за хората, населявали този обширен регион през мезолита (преди около 12000 години) и допреди 2000 години. Сега експертите разполагат и с информация за роднинските връзки на представителите на Харапската цивилизация и съвременните хора.
В заключение професор Рейх подчертава, че „всичко това стана възможно благодарение на техническия прогрес през последните няколко години. Вече разполагаме с такова разнообразие от образци, което ни позволява да откриваме много тънки нишки, говорещи за взаимодействията между популациите“.
Резултатите от изследването са публикувани едновременно в двете водещи в света научни издания – Science и Cell.
0 коментара:
Публикуване на коментар