 |
| Черепна реконструкция на "MRD" Снимка: Cleveland Museum of Natural History |
Основни са характеристиките на горната челюст и кучешки зъб, по които се стига до заключението, че черепът е на представител на вида A. anamensis. Така вече е възможно да се състави и цялостна реконструкция на начина, по който е изглеждал този човекоподобен вид.
Изхождайки от черепа, открит в Афар, Етиопия, който учените условно наричат MRD, заедно с други вкаменелости, откривани по-рано, експертите са достигнали до заключение, че A. anamensis и A. afarensis съществуват съвместно за период около 100 000 години. Припокриването във времевите периоди на съществуването на двата ранни човешки предци, поставя въпроси пред масово приетата хипотеза за линеен преход между тях.
Един от учените, участвали в проучванията, Йоханес Хайле-Селасе, казва: „Находката променя разбиранията ни за човешката еволюция през плиоцена“.
Екипът провежда разкопки на обекта през последните 15 години. През месец февруари 2016 година те откриват фосилизирания череп, който получава каталожното наименование MRD-VP-1/1, за краткост – „MRD“.
В следващите години палеоантрополозите, участници в проекта, извършват обширни анализи на MRD, докато геолозите работят по определяне на възрастта на находката и контекста ѝ. Сега екипът е публикувал резултатите от изследванията си в статия за списание Nature.
Откриването на черепа
От 2004 година насам, учени, обединени в проекта Woranso-Mille извършват теренни проучвания в Афар – централен регион в Етиопия. В рамките на проекта са намерени досега над 12 600 фосилизирани образци, които представляват останки от около 85 вида бозайници. В колекцията от вкаменелости има около 230 образци от изкопаеми човекоподобни, които датират отпреди между 3,8 милиона и 3,0 милиона години.
Първата част от MRD, горната челюст, е открита на 10 февруари 2016 година. На нея попада Али Берейно, местен жител от Афар. Находката е направена в местност, наричана Миро Дора, в областта Миле на провинция Афар, Етиопия.
Образецът се е намирал на повърхността и при последвалото разчистване на мястото са открити и останалите части от черепа. „Не можех да повярвам на очите си, когато забелязах и останалите части от него. Беше момент на екзалтация от сбъдната мечта“, казва Хайле-Селасе.
Геология и определяне на възрастта
В придружителна статия, публикувана в същия брой на списание Nature, Бевърли Сейлър от Университета „Кейс Уестърн Ризърв“ и нейни колеги са изложили методите, по които са определили, че фосилизираните останки са на 3,8 милиона години. Използвани са сравнителни анализи на вулканични скали и минералите в слоевете на мястото, където е направена находката. Геолозите са картографирали данните за слоевете на местонахождението на фосилите. Използвани са полеви наблюдения и химичните и магнитни свойства на скалните пластове. Сейлър и колегите ѝ са комбинирали теренните наблюдения с анализи на микроскопични биологични останки, за да реконструират пейзажа, растителността и хидроложките условия по времето, когато е загинал MRD.Черепът на MRD е открит в пясъчните отлагания от делта на река, която някога се е вливала в езеро. Реката вероятно е водела началото си от високопланинските части на Етиопското плато, докато езерото се е развило на по-ниски възвишения. Мястото обаче е подложено на рифтова активност, която предизвиква разтягане и изтъняване на земната повърхност, от което се формират низините в района на Афар.
За да възпроизведат ландшафтната среда на онези далечни времена, учените са използвали анализи на фосилизирани зрънца цветен прашец и химически анализи на изкопаеми растения и водорасли, които са се запазили в утаечните пластове на някогашната делта на реката и езерото, в което се е вливала.
Експертите са установили, че районът на водосборът на езерото е бил относително сух, но е имало и залесени райони по брега на делтата или по протежение на онази част от езерното крайбрежие, от която се влива реката, захранвала делтата и цялата езерна система.
„MRD е живеел близо до голямо езеро в регион, който е предимно засушлив. Нетърпеливи сме да продължим с работата си по находките, за да можем по-добре да разберем средата, в която е обитавал MRD. Освен това ще се опитаме да открием дали съществува връзка в промените на ландшафта и климатичните условия и доколко – ако изобщо е налице – измененията са повлияли на човешката еволюция“, обяснява Наоми Левин, съавтор в изследването от Университета на Мичиган.
Новото лице в „тълпата“
Анамския австралопитек (A. anamensis) е най-старият представител на семейството Австралопитеци. Черепът на MRD е изключителен поради много причини, една от които е фактът, че се е запазил почти напълно. Благодарение на това рядко срещано стечение на обстоятелствата, учените са в състояние да възпроизведат начина, по който са изглеждали представителите на този далечен наш предтеча.„При MRD има комбинация от примитивни и производни характеристики на лицето и черепа. Не очаквах да се натъкна на такава комбинация у един индивид“, обяснява Хайле-Селасе. Някои от характеристиките са споделени с по-късни видове, докато други имат по-голямо сходство с тези на още по-стари и примитивни групи от ранните човешки предци, каквито са Ардипитеците и Сахелантропите.
„Досега имахме голяма времева пропаст между най-ранните известни човешки предци, които са на възраст от около 6 милиона години и видовете, към които принадлежи „Люси“, които са на възраст два до три милиона години. Един от най-вълнуващите аспекти на тази находка е начинът, по който тя свързва морфологичното пространство между тези две групи“.
Новото разклонение в човешкото дърво
Сред най-значимите открития на екипа, извършил изследването, е заключението, че A. anamensis и неговият потомствен вид, добре известният A. afarensis, са съществували едновременно за период от най-малко 100 000 години. Тази констатация е в противоречие с утвърдилата се от дълго време представа за анагенетична връзка между тези два таксона и вместо това се оказва в подкрепа на разклонения модел на еволюцията на човекоподобните.
„Някога приемахме, че A. anamensis с течение на времето се е превърнал в A. afarensis. Все още смятаме, че двата вида имат връзка от типа потомство-прародител, но новото ни откритие предполага, че всъщност са обитавали съвместно в района на Афар за доста продължителен период от време. С това се променят разбиранията ни за еволюционния процес и възникват нови въпроси, като например, тези видове конкурирали ли са се за храна или жизнено пространство?“, пишат авторите на изследването.
Заключението за съвместното съществуване на двата вида за период от най-малко 100 000 години се базира на черепа на MRD – представител на A. anamensis, който е на възраст от 3,8 милиона години и фрагмент от фронталната част на череп на A. afarensis, чиято възраст е оценена на 3,9 милиона години. Вторият фрагмент е открит от екип палеонтолози в района Среден Аваш в Етиопия. Находката е от 1981 година, но през следващите години таксономичния му статут е поставян под въпрос.
Новата находка на MRD дава възможност на експертите за пръв път да анализират фронталната морфология на черепа при A. anamensis и да установят, че характеристиките му се различават от морфологията, обща за фронталните части на други образци от черепи, вече придобили известност като сродни на вида на Люси. В резултат на цялото ново проучване се потвърждава, че образецът от фронтална част на черепа принадлежи на вид, сходен с Люси.
С тази идентификация най-ранният артефакт от вида A. afarensis се отмества назад във времето до отметката отпреди 3,9 милиона години, докато в същото време находката на MRD премества времето на последната поява на A. anamensis напред допреди 3,8 милиона години; двата вида са се „застъпили“ за период от най-малко 100 000 години.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар