 |
Погребение от археологическия обект край Жабал, Сърбия.
Снимка: Реми Бенали
|
 |
ДНК, извлечена от зъби на далечните
ни предци, позволява да се правят пълни
генетични изследвания.
Снимка: Институт "Макс Планк", Германия
|
Само през 2018 година антрополози са извършили генетичен анализ на повече от хиляда праисторически хора (повечето останки са открити преди много години и са съхранявани в музейни експозиции и археологически лаборатории). Този път, заедно с костните останки за анализите, стрити на прах се оказват и всички представи за генетичната чистота на европейците.
Анализите на генома на древни хора дават възможност да се получат същите данни, каквито предоставят съвременните средства за анализ на ДНК, само че за представители на човешкия род, които са живели много-много преди изобретяването на писмеността, колелото или грънчарското колело. И генетичната информация за тези отдавна отишли си хора може да ни даде много пълна представа за всичко – от цвета на косите и очите до непоносимостта им към лактоза; всичко това може да се разбере от едва 40 милиграма костни останки. А получените резултати дават правото да се правят обосновани предположения за произхода на предците ни и за маршрутите, по които са пътували.
Днес, в общи линии, ни е известно, че Европа е повлияна от три „големи преселения“ още в праисторически времена. Благодарение на мигриралите на Стария континент хора са се появили изкуството и музиката, земеделието и градовете, одомашняването на конете и колелото. Преселниците са донесли със себе си индоевропейските езици, на които говорят почти всички в съвременна Европа. Най-вероятно, пак благодарение на миграциите, в Европа се е появила и чумата. По-късно сериозен принос в генетиката на континента са направили хората – последните от, така да се каже, „първите европейци“ – появили се преди около 5000 години от степите на Югоизточна Европа по времето, когато е строен Стоунхендж. Всъщност, те са завършили строителството му.
В съвремието ни, белязано от споровете за мигранти и граници, науката категорично доказва: Европа винаги е била континент на преселници. „Хората, живеещи в един или друг край на Европа, не са потомци на онези, живели по тези места изначално. Коренно население на континента не съществува. Всеки, който прокламира идеите за расова чистота, трябва да си дава сметка, че подобен подход е лишен от смисъл“, казва палеогенетикът от Харвардския университет Дейвид Рейх.
Първата вълна преселници, дошла от Африка
Преди 32 години проучването на ДНК на съвременните хора помага да се установи, че всички имаме общи корени: всички хора, живеещи извън Африка в наши дни, произлизат от онези, които в праисторическо време са напуснали Черния континент. Преди около 45 000 години тези хора тръгват към Европа, преминавайки през Близкия Изток. Проучванията на ДНК от тези първи мигранти показват, че са имали тъмна кожа и, вероятно, светли очи. |
Древни изображения, изсечени в скали в Швеция (оцветени са в наше време, за да са по-отчетливи), свидетелстват за културните промени, донесени с различните преселници, като се започне с ловците-събирачи, дошли от Африка през ледниковата епоха и постепенно заселили северните територии след отстъпващите ледници. ДНК от тези първи заселници присъстват и в съвременните европейци, особено в онези, които населяват южните части на Прибалтика.
Снимка: World Heritage
|
Първите европейци от съвременния тип, ловци-събирачи, на малки групи се разселват по теченията на реки, такива като Дунав и проникват навътре към Централна и Западна Европа. Хиляди години тяхното присъствие остава почти незабележимо. Анализите на тяхната ДНК показват, че са се кръстосвали с неандерталците и вследствие на това около два процента от генома на съвременните европейци се състои от гени на неандерталците.
И тъй като в Европа по онова време все още не е приключила ледниковата епоха, хората се придържат към свободните от ледена покривка южни райони. Според някои оценки, преди около 27 000 години, населението на континента не би трябвало да надхвърля 1000 човека. Ловували са едри бозайници, като мамути, коне, северни елени и предците на съвременните крави – туровете (по стените на пещери са останали изрисувани и изсечени великолепни изображения на тези животни).
Минават хилядолетия и преди около 14 500 години климатът в Европа започва да се затопля. След отстъпващите ледници хората поемат на север и заселват освободените от леда територии. През следващите хилядолетия започват да използват все по-сложни каменни сечива и да строят примитивни селища.
 |
Изглед към теснината на Дунав и археологическия обект Лепенски Вир - райско място за хората от неолита, заселили се сред живописния пейзаж.
Снимка: Реми Бенали
|
Втората вълна мигранти, пристигнали от Анадола
Равнина Коня в Централния Анадол е житницата на съвременна Турция. Това е благодатна земя, където понякога дъждът, който размива далечните планини на хоризонта, може да бъде забелязан дълго, преди да започне да напоява прашната почва под нозете ви. „На това място са живели хора още от времето, когато се заражда земеделието“, разказва археологът от Ливърпулския университет Дъглас Брайд. Повече от десет години той води разкопки на праисторическото село Бончуклу. На това място, преди 10 300 години, в началото на неолита, хората започват да отглеждат на малки участъци двузърнест и еднозърнест лимец – два древни сорта на пшеницата. Освен това, вероятно са отглеждали и малки стада от овце и кози.В течение на хиляда години неолитната революция се разпространява на север из Анадола и Югоизточна Европа. И преди около 6 000 години земеделците и скотовъдите населяват вече целия континент.
 |
Погребение от Бончуклу
Снимка: Реми Бенали
|
Обаче, ДНК-анализите на образци от турското Бончуклу показват, че именно миграцията е изиграла главната роля в този процес на пренасяне на новостите в „технологиите“. Земеделците от Бончуклу погребвали покойниците си в ембрионална поза под подовете на домовете си. От 2014 година Брейд изпраща ДНК-проби, извлечени от зъби и фрагменти от черепи от десетки подобни погребения. В лаборатории в Швеция, Турция, Великобритания и Германия са извършвани анализи на тази древна ДНК.
В горещия климат на равнината Коня много от образците са зле запазили се и е трудно да се получи достатъчно ДНК за анализ. След това обаче, Йоханес Краузе и екипът му от немския Институт по история на човека „Макс Планк“, проучват образци от вътрешната част на слепоочната кост – най-плътната кост в човешкия череп. Учените установяват, че в тази кост се съхранява генетична информация дори и след като ДНК се е разпаднала в останалите части на скелета. Откритието, паралелно с усъвършенстването на технологиите за секвениране на генома, помага да се извърши истинска революция в изследванията на изкопаема ДНК.
ДНК, извлечена от кости от Бончуклу, съвпада с ДНК на земеделци, които са живели и починали векове по-късно на стотици километри северозападно от древното селище. От това следва, че първите „фермери“ от Анадола са мигрирали на север, разпространявайки както гените си, така и начина си на живот. И не спират само до югоизточните части на Европа. В продължение на няколко века техните потомци са си проправили пътя по течението на Дунав, покрай Лепенски Вир и до самото сърце на Стария континент. Генетичната следа от Анадола се среща от Бончуклу до Великобритания – навсякъде, където се появява земеделието.
 |
| Артефакти на възраст от около 7700 години, открити на археологическия обект Актопраклък в северозападната част на съвременна Турция, дават информация за времето, по което се заражда земеделието. Керамичен фрагмент с изображение на пшеничен клас (4) и камък за смилане на зърно (2) са преки доказателства, че жителите на поселението са отглеждали зърнени култури. Теракотена статуетка на жена (3) вероятно е символизирала плодородието. Анализите на ДНК, извлечена от черепи (1) на хора, погребани на това място, дава на учените възможност да проследят пътя на първите земеделски общности към и през Европа. |
Из цяла Европа това съжителство по съседски не е давало плодове – понякога отчуждението се е запазвало в продължение на векове. Малко са доказателствата, които да свидетелстват, че ловците са заимствали сечивата и традициите на земеделците. Даже там, където две групи са контактували, смесените бракове са били рядкост.
Третата вълна – от степите
Преди около 5400 години всичко се променя: процъфтяващите неолитни поселения намаляват, на места напълно изчезват. Тази рязка промяна вече десетилетия кара археолозите да се питат какво се е случило. „Намаляват „изделията“, по-малко са хората, поселенията също намаляват. Трябва да се е случило нещо значимо, защото иначе е трудно да се обясни ситуацията“, казва Краузе.Липсват обаче признаци за масови конфликти или войни. След 500-годишно прекъсване населението, както личи по всичко, отново започва да нараства, но вече има доста промени. В югоизточната част на Европа вместо простите гробове от неолита се появяват внушителните кургани, във всеки от които е положен само един мъж. По-натам, на север, от съвременна Русия до Рейн, възниква новата култура на шнуровата керамика, която е наречена така заради характерната особеност на керамичните съдове: влажните все още заготовки са украсявани с помощта на отпечатъци от въженца.
В Държавния музей за първобитна история в град Хале се пазят десетки цели погребения от тази култура. Много от тях археолозите се налага да разкопават набързо, за да може да се запазят, преди строителите да започнат работа на терена. За да пестят време и да опазят крехките останки, погребенията са изваждани заедно с почвата и са поставяни в хранилищата в дървени сандъци; стелажите в хранилищата, запълнени от пода до тавана с такива „забравени кости“, се превръщат в истинско съкровище за специалистите по генетика.
 |
| Предмети и череп на представители на ямната култура: (1) глинена фигурка на каруца, в каквито номадите са пътували през степите; (2) бронзово острие на нож; (3) гердан от зъби на риби; (4) ашици – кости от овце, използвани за игра и (5) череп, оцветен с охра, открит в погребение, датиращо от 2500 г. пр.н.е. Предметът под номер (6) е обелиск с височина 1,2 метра, на който има изображения на брадви и коне; датира от около 3000 г. пр.н.е. |
Когато изследователите за пръв път започват анализи на ДНК от някои от „музейните“ погребения, очакванията им са, че представителите на културата на шнуровата керамика ще се окажат в близко родство със земеделците от неолита. Но в тяхната ДНК се откриват гени, които дотогава не са известни в Европа, а днес се откриват при почти всеки европеец. Оказва се, че много от представителите на тази култура генетично са по-близо до коренните народи на Америка, отколкото до неолитните земеделци от Европа. От къде са дошли, в такъв случай?
Ясно октомврийско утро. Полският археолог Пьотр Влодарчак и колегите му пътуват с пикап към курган, насипан преди 4700 години в близост до днешния сръбски град Жабал. В крайдунавската равнина подобни могили, като тази – 30 метра в диаметър и 3 метра във височина – са единствените забележими елементи от пейзажа. На праисторическите хора са им били нужни няколко седмици или дори месеци, за да издигнат такъв насип. Приблизително толкова време изразходва и екипът Влодарчак, за да разкрие горната част на кургана с помощта на багер и лопати.
Днес Пьотр Влодарчак отмята брезента, с който е покрита правоъгълната погребална камера, в която лежи скелет на древен предводител. Починалият е положен по гръб, със сгънати в колената крака. Все още отчетливо се виждат следите по трамбованата пръст, оставени от дървените подпорни колони и рогозките, изплетени от трева, които са служили за покрив на погребалната камера. „Тази промяна в погребалните обичаи се е случила около 2800 г. пр.н.е. Хората са издигали огромни могили, за да подчертаят индивидуалността на мъртвия, ролята на мъжа и оръжието. И това е нещо ново за Европа“, обяснява Влодарчак.
Но на 1300 километра на изток, такива погребални съоръжения вече не са такава рядкост. В степите на днешна Южна Русия и Източна Украйна е съществувала ямната култура, чиито носители са номади – първите в историята хора, яздещи коне, усвоили колелото и изработващи примитивни каруци. Живеели са без да се нуждаят от постоянно място за заселване, погребвали важните си съплеменници заедно с бронзови и сребърни украшения в огромни кургани, които и досега се извисяват из степите.
 |
Маскарадно представление на жители от село Отан на остров Сардиния. Ритуалът символизира властта на човек над животните. Тематично маскарадът се отнася към времената, когато човек е започнал да опитомява диви животни. ДНК от първите земеделци, заселили се в Европа и до днес доминира генома на жителите на Сардиния.
Снимка: Реми Бенали
|
За няколко века хората със следи от ДНК на „ямниците“ се разпространяват чак то Британските острови и едва ли някой от земеделците, населяващи по това време Европа, е преживял този натиск от изток. „На територията на съвременна Германия населението се е променило на 70, ако не и на 100 процента. Преди 4500 години е протичал процес, който без преувеличение може да се нарече драматичен“, разказва Рейх.
До това време европейските земеделци няколко хилядолетия живеят спокойно. Разселват се от земите на днешна България до Ирландия. Селищата им често са представлявали сложно устроени и в тях са живеели стотици и дори хиляди. Според оценките на Фолкер Хайд, археолог от Университета в Хелзинки, през 3000 г. пр.н.е. населението на Европа е било горе-долу седем милиона. На Британските острови земеделските общности започват да издигат монолитите на Стоунхендж.
Мнозина археолози смятат, че звучи неправдоподобно тезата, че шепа номади само за няколко столетия са успели да надделеят над процъфтяващата цивилизация на европейските земеделци.
„Как, по дяволите, са могли тези необединени племена от скотовъди да унищожат здравата неолитна цивилизация, дори и ако са разполагали с коне и са били умели във военното дело?“, възкликва Кристиан Кристиансен, археолог от Университета в Гьотеборг.
Изследване на зъби от 101 индивида, населявали степите приблизително по времето, когато започва миграцията на племената от ямната култура, дава донякъде отговор на загадката. В седем от образците учените откриват освен човешка ДНК и ДНК от ранен щам на бактерията Yersinia pestis – чумната бактерия, която през XIV век убива едва ли не половината население на Европа. За разлика от средновековната зара на Черната смърт, която е пренесена чрез бълхите, ранният щам на болестта се е предавал само от човек на човек. Номадите от степите, очевидно, са преживявали с тази бактерия много векове, затова организмите им са изработили имунитет.
 |
Изкуството да се яздят коне е донесено в Европа от представителите на ямната култура, дошли от степите на съвременна Русия и Украйна.
Снимка: Реми Бенали
|
Абсолютно сигурно е, че благодарение на „ямниците“ в Европа от каменния век се появяват опитомените коне и каруците – основата, върху която се гради номадския начин на живот. Дошлите от степите хора са донесли със себе си и „върховите“ за времето си технологии – металните сечива и оръжия и с това, както личи по всичко, са приближили началото на бронзовата епоха в Европа.
Всъщност, това може би не е най-важният принос на племената на ямната култура в развитието на Европа. Появата им на континента съвпада с онзи период, който лингвистите свързват с началото на разпространението на индоевропейските езици. Всичко езици, на които се говори днес от Ирландия до Русия и Северна Индия, както се приема от експертите, произлизат от един прото-индоевропейски, а въпросът къде са живеели носителите на този праезик, е обект на дискусии от XIX век насам. Според една от хипотезите, на този език са говорели неолитните земеделци в Анадола, които са го пренесли в Европа. Другата теза, изложена преди век от немският учен Густаф Косина, твърди, че прото-индоевропейците са били древен северогермански народ – същият, който създава керамиката и брадвите, характерни за културата на шнуровата керамика.
Косина твърди, че северогерманското племе от прото-индоевропейци напуска границите на първоначалното си местообитание и установява господство над териториите, простиращи се едва ли не до съвременна Москва. По-късно нацистките пропагандисти използват тази идея, за да оправдаят нахлуването на арийската „раса на господарите“ в Източна Европа.
Поради същата причина много десетилетия след края на Втората световна война самата идея, че смяната на културите в древността може да се обясни с миграциите на народите, се ползва с лоша репутация. Дори и днес на някои археолози им прилошава, когато специалистите по генетика уверено чертаят по картите стрелките на преселенията, пресичащи Европа.
„Опростени представи от този вид отново ни водят към Косина. Те отново извикват призраците на синеоките светлокоси „господари“; изваждат ги от адската бездна, в която бяха вкарани след края на войната“, убеден е Хайд.
Но ДНК анализите на древни хора, който ни предоставя непосредствената информация за родствените им връзки, се превръща в неопровержим аргумент срещу идеите на Косина. Първо, като показва как „ямниците“ и техните наследници са проникнали в дълбочина в Европа, тези ДНК анализи потвърждават популярната сред лингвистите теория, че прото-индоевропейците са мигрирали на запад от източните степи, а не обратното; при това, процесът се развива точно в „правилното“ време. Второ, заедно с археологическите свидетелства, същите анализи опровергават твърденията на Косина за това, че съществува някаква чиста раса на европейци, чието разпространение може да се проследи по артефактите от културата ѝ.
Всички съвременни европейци на генетично ниво са метиси. В типичния европеец се е смесила приблизително наполовина кръв от „ямниците“ и анадолските земеделци и присъства далеч по-малък компонент от африканските ловци-събирачи. Но зад този усреднен вариант се крият регионални вариации: при скандинавците има повече гени от „номадите“, при испанците и италианците – от земеделците, а в Прибалтика и Източна Европа се е запазила значителна следа от ловците-събирачи.
 |
| Около 3000 г. пр.н.е. неолитните земеделски общности, населяващи Британските острови, започват да издигат монолитите на Стоунхендж. Хиляда години по-късно строителството на мегалитния комплекс е завършено, но местното население вече е заменено от потомци на представители на ямната култура; възможно е чумни епидемии да са освободили пътя на ямниците на запад, до самите краища на Европа.
Снимка: Реми Бенали
|
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар