В пещера в Гърция са открити най-ранните за Евразия останки от Homo sapiens

Първите представители на вида Homo sapiens, т.е. съвременния човек, са напуснали Африка по-рано, отколкото се предполага. Изследвания на учени от университетите в Тюбинген и Атина показват, че тези индивиди са достигнали Европа почти 150 000 години преди времето, за което се смята в момента.
След като провеждат множество всеобхватни анализи, учените са определили възрастта на череп, открит в Апидима, южна Гърция, Те твърдят, че той е на 210 000 години и принадлежи на индивид от вида Homo sapiens. Това го прави най-старата находка на останки от съвременен човек, откривани извън Африканския континент. Заключенията са на международен екип учени, ръководен от проф. Катерина Харвати от Центъра по човешка еволюция и палеоизследвания „Сенкенберг“ към Университета в Тюбинген.

Сравнение между череп на съвременен човек (ляво) и неандерталец (дясно)

В края на 70-те години на ХХ век в пещера в югоизточната част на Гърция археолози откриват фрагменти от два фосилизирани черепа. Находките получават каталожните обозначения Apidima 1 и Apidima 2. На база технологичните възможности от онзи период, учените първоначално отнасят находките към неандерталците и ги датират на възраст около 170 000 години.

Apidima 1

И двата черепа се съхраняват в музейна експозиция, но наскоро международен екип антрополози решава да извърши ново изследване на останките. Професор Харвати и нейни колеги от Великобритания, Германия и Гърция използват възможностите на съвременната компютърна томография, за да създадат 3D-модел на тилната част на експоната Apidima 1. Резултатът от реконструкцията се оказва сензационен: тилната част се оказва заоблена, което не е характерно за неандерталците, при които черепната кутия е видимо издължена. Компютърно пресъздаденият модел обаче е с характеристики, присъщи на представителите на вида H. sapiens.



Антрополозите продължават с анализите и провеждат уран-оловно датиране на Apidima 1. Резултатът е, че възрастта на останките се оказва 210 000 години. До този момент се приема, че далечните предци на вида ни са тръгнали да мигрират от Африка преди между 194-177 000 години. Тези изводи са правени на база останки, открити в Израел. На територията на Европа най-древните образци се отнасят към времето отпреди 160 000 години.
Учените подчертават, че анализите на черепа Apidima 2 не дава нищо ново като резултати – определянето му като принадлежащ на неандерталец е напълно потвърдено.

Експертите предполагат, че Apidima 1 и негови съплеменници са опитали да се преселят в Европа от Африка. Преминали са през териториите на Леванта. Уви, опитът им да заживеят на европейска земя е неуспешен, защото по това време доминиращ вид на Стария континент все още са неандерталците. Представители на Homo sapiens успяват да се заселят трайно в Европа едва при следващия опит, който се отнася към времето отпреди между 70 – 50 000 години.

Откритието, което отмества назад във времето появата на съвременния човек в Европа, предизвиква множество въпроси и възражения в средите на експертите по антропология. Изтъква се, например, това, че без допълнителни доказателства – други, по-пълни останки или оръдия на труда – е рано да се правят обобщаващи изводи. Освен това, не се обяснява и защо два черепа от различни исторически периоди са открити един до друг: нищо не пречи находките просто да са били отмити от водни течения и така да са се озовали заедно. Подобен вариант също категорично не позволява да се говори за пълноценно присъствие на вида Homo sapiens.



От друга страна, в подкрепа на твърденията на екипа, извършил новото изследване, са данните от генетичните анализи: известно е, че още преди 200 000 години неандерталците са притежавали гени от африканските предци на човек. Това прави гръцките фрагменти от черепи „вместващи се“ в съвременните теории за древните миграции на Homo sapiens.

Учените от екипа на проф. Харвати ще продължат изследванията. Те планират да проучат детайлно и други музейни образци, тъй като съществува вероятност такива останки в миналото да са били неправилно датирани.