Папската базилика в Асизи и ликът на дявола в прочута фреска, останал незабелязан 700 години

Папската базилика св. Франциск от Асизи в Италия е една от най-важните църкви в католическия свят. Градежът ѝ започва през 1228 година. Гордостта ѝ са великолепните витражи и средновековните стенописи.
Всъщност, по време на строежа и изографисването на сградата доста често се появяват търкания, тъй като мнозина смятат, че разкоша на църквата влиза в противоречие с дълбоката духовна вяра и сила на бедността, които проповядва св. Франциск от Асизи.

Векове наред храмът привлича много поклонници. През 1997 година силно земетресение в централната част на Италия причинява значителни щети и на църквата. Налага се много години да се работи внимателно по отстраняване на повредите и реставрация на фреските. В хода на реставрационните дейности експертите забелязват, че един от стенописите носи инициалите GB. Историците проучват въпроса и достигат до хипотезата, че творението би следвало да е дело на Джото ди Бондоне.

Скулптура на св. Франциск от базиликата в Асизи

В базиликата има параклис на св. Николай. Смята се, че няколко стенописа в него са работа на Джото, в това число и фреска на Мадоната с младенеца и изображения на св. Йоан Кръстител и св. Франциск от Асизи. Параклисът не е отворен за посетителите и рядко е ползван от монасите, живеещи в базиликата. Когато земетресението разтърсва град Асизи и нанася щети на базиликата, монасите се обръщат за помощ към Светия престол с настояване да бъде извършен спешен ремонт на повредените части на църквата.



Изпратените на място експерти извършват внимателен анализ на нанесените щети. Така се стига и до разкриване на забавната тайна на един от стенописите; тайна, която – доколкото е известно – остава скрита в продължение на седемте века откакто съществува базиликата. А забавното е, че в една от фреските може да се види „лицето на дявола, смеещ се сред облаците“.

Стенописът на Джото, пресъздаващ смъртта на св. Франциск.
"Ликът на дявола" се забелязва в дясната горна част на облака, изрисуван в центъра на фреската

Въпреки че през цялото време тази закачка е била пред очите на всички, дяволският лик остава незабелязан, защото е относително добре прикрит сред вихрите на облаците в стенописа и на практика наблюдател, разглеждащ фреската отдолу, е невъзможно да я забележи.
Откритието е направено от специалиста по средновековна история Киара Фругони, която е и експерт по живота и делата на св. Франциск от Асизи.

Конникът, скрит в облак в картината св. Себастиан на Андреа Мантеня; 1460 г.

Св. Себастиан, рисувана от
Андреа Мантеня около 1460 г.

В публикация за специализирано издание, което е посветено на св. Франциск, Фругони пише: „Това е един могъщ образ, с орлов нос, хлътнали очи и два тъмни рога. Символиката на изображението тепърва следва да бъде задълбочено проучена и обяснена. През Средните векове е широко разпространено схващането, че такива демони живеят в небето и че могат да препятстват въздигането на човешките души  на небесата“.

Откриването на „кодирания дяволски лик“ е още по-значимо, защото допреди това се смята, че най-ранният пример за стенопис, в който сред облаците е изрисуван скрит образ, се отнася към 1460 година, тоест, почти два века по-късно, отколкото „дявола“ от Папската базилика в Асизи. Случаят от 1460 година е в платно с изображение на св. Себастиан, рисувано от Андреа Мантеня. В облак в горния ляв ъгъл на картината, художникът е скрил конник.

Сега, експертите по история на средновековното изкуство вече знаят, че същата техника е използвана за пръв път от Джото. Рисуването на скрити фигури или символи в картини, не е необичайна практика за Ренесанса; особено често това се наблюдава в творби, интерпретиращи религиозни мотиви. Такива картини най-често имат много символика, която може да бъде разбрана само след внимателно разглеждане и проучване.

Джото ди Бондоне е италиански художник и архитект. Смятан е за един от „бащите“ на италианското Ренесансово изкуство. През живота си рисува фрески в много църкви и катедрали из Италия. Фреските на практика са картини, които се рисуват върху неизсъхнала мазилка. Положени докато е още влажна, боите проникват в самата мазилка и стават част от нея. Така стенописите стават по-издръжливи на въздействието на времето. При полагане на боите върху вече сухия фон на мазилката, картината често се напуква с течение на годините.



Джото е известен и с това, че рисува няколко портрета на св. Франциск от Асизи. Но най-известен е с това, че започва да налага голямата промяна в стила на рисуване. Преди Джото Средновековната живопис предава образите и предметите много стилизирано. Обикновено художниците рисуват картините с ярки тонове, а творбите им се получават на практика двуизмерни и без никакво предаване на перспективата.

Детайл от фреската на Джото. В центъра, в облака, гледащо към бялата роба в дясно, може да се забележи лице на демон с рога 

Джото е един от първите, които нарушават тази стилистична тенденция. Докато рисува „от модел“, той се опитва да придаде на предметите и човешките образи в картините си усещането за обем, дълбочина, движение и емоции.

"Ликът на дявола" в стенописа от базиликата св. Франциск в Асизи

Сега става ясно, че Джото освен това е поставил началото и на друга тенденция в света на изкуството – рисуването на скрити послания в картините, пример за които е и „ликът на Сатаната“ от параклиса на св. Николай в базиликата в Асизи.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>